ПРИРОДЕН ПОТЕНЦИАЛ

Географско положение

Община Ракитово е разположена в Западните Родопи, като заема югоизточната част на Чепинската котловина и оградните планински хребети. В административно отношение община Ракитово принадлежи към област Пазарджик, като на запад граничи с община Велинград, на север с общините Септември и Пазарджик, на изток и юг – съответно с общините Пещера и Батак.

Географско положение на община Ракитово

Общината заема площ от 246,4 кв.км (5,5 % от общата територия на областта), което и отрежда седмо място сред останалите общини в област Пазарджик. Територията на общината е формирана от землищата само на три населени места – общинския център гр. Ракитово, гр. Костандово и с. Дорково. Гара Костандово и местността Цигов чарк са вилни зони със сезонно пребиваващо население.

В географско отношение, общината остава встрани както от основните пътни и комуникационни връзки за страната, така и за тези в областта и региона. Изключение прави единствено ІІІ-класната пътна връзка Пазарджик-Велинград, която обаче преминава в най-западната периферна част от територията на общината. Периферното транспортно-географско положение на общината е дало отражение върху степента на развитие и усвоеност на нейната територия. Това се илюстрира с факта, че общината е включена в списъка на общините със средно равнище на безработицата през 2006 г. над 50 на сто по-високо, от средното за страната. От друга страна, общината се отличава със съхранена природна среда и значително биоразнообразие, което в съчетание със съседството с яз.Батак и с някои други природни и антропогенни рекреационни ресурси, осигурява значим потенциал за развитието на планински рекреационен туризъм и на други видове алтернативен туризъм. Това е един от начините местното население да формира допълнителен доход, при това без да унищожава чувствителната на антропогенни въздействия природа в Родопите.

Връзките със съседните общини се изразяват в:

· икономически – обмен на суровини, материали;

· транспортно-комуникационни – потоци от стоки и хора;

· социален сервиз – обекти с над-общински мащаб – образование, наука, култура, здравеопазване, спорт;

· административно обслужване – общинска администрация и деконцентрирани служби;

· ежедневни трудови пътувания – по повод заетост извън общината.

Интензифицирането на връзките със съседните общини трябва да се осъществява в следните главни направления:

· подобряване на техническата инфраструктура;

· подобряване на транспортното между-общинско обслужване;

· обмен на иновационни практики в сферата на общински услуги, маркетинг, “общинско предприемачество”;

· разработване и осъществяване на съвместни стопански/бизнес проекти;

· разработване и предлагане на съвместни/регионални туристически продукти;

· разработване и реализация на съвместни екологични проекти.

По отношение на географското положение на общината могат да се направят следните изводи:

· общината се отличава със специфично географско положение, което се отразява върху целия социално икономически живот на общината, нейния инвестиционен и стопански потенциал;

· макар че територията на общината да не е разположена в географската периферия на област Пазарджик, тя остава встрани от основните пътища и комуникации за областта и региона;

· общинската територия е разположена в регион със сравнително съхранена природа и значително биоразнообразие, което е важна предпоставка за развитието на туризма и рекреацията.

Природно-ресурсен потенциал

Изследваната територия се отличава с преобладаващ планинско-котловинен релеф, формиран в условията на сложна геоложка обстановка. Територията на общината заема източната част на Чепинската котловина – добре засебена природно-географска единица в пределите на Западните Родопи. Съвкупното влияние на природните фактори и характерните й морфохидрографски белези определят нейната принадлежност към Дъбрашко-Баташката подобласт на Западнородопската област от Физико-географското райониране на България. На територията на общината са представени най-различни типове релеф – ниско-, средно- и високопланински, котловинен, долинно-терасен, карстов и др. Това голямо разнообразие на релефа се дължи на взаимодействието между активните движения на земната кора и различните екзогенни релефообразуващи процеси – ерозия, свлачищни и срутищни, карстови и др. Съвременният облик на релефа се е оформил през неогенския и кватернерния период.

Територията на общината обхваща земите в поречието на река Мътница и нейният ляв приток Ракитовска Стара река в източната част на Чепинската котловина и нейната планинска ограда. Непосредствено на север се простира широко заоблено било – фрагмент от старо котловинно дъно. То се проследява от Лакатска чука (1060 м), през Врани камък (1000 м), Калето (1003 м), Стражата (959 м), Костандовското Градище (924,7 м), Метоха (944 м), Стъпката (1002,4 м) и Лайковица (980 м). Над това равнище се издигат отделни възвишения, сред които се откроява връх Здравец (1160,2 м). От североизток и изток изследваната територия е оконтурена от рида Снежанка, достигащ най-високата си точка при връх Калчиш (1475 м). Своеобразна котловинна ограда тук формират върховете Компанията (1429,4 м), Голия връх (1148,1 м), Макциков връх (1253,0 м), Мел (1336,2 м), Ушите (1211,1 м), Коилото (1342,3 м). В южна посока за билна ограда служат склоновете на Пашино бърдо (1609,8 м) и отделни възвишения в обхвата на Баташка планина (вр.Баташки снежник, 2082 м).

Карта на релефа на територията на общината

Така описаната територия е оформена в склонови повърхнини, относително заоблени билни повърхности и тясно котловинно дъно. Територията се отводнява от река Мътница (десен приток на река Чепинска) и нейните притоци, сред които по-добре изразени са приточните системи на реките Връбница, Малка Мътница и Ракитовска Стара река, приемаща водите на южния анализиран сектор (Калинката, Барата, Стояново дере и др.). Река Мътница има дължина от 16,3 км и обща площ на водосборния басейн от 230,7 км².

Морфометричните особености характеризират Чепинската котловина като една от малките вътрешнопланински котловини в страната. Общата площ на котловината заедно с оградните й склонове е 810 км², от които само 48 км² (5,9%) се заемат от котловинното дъно. Средната височина на оградните планински била и склонове е 1450 м. Средната височина на самото котловинно дъно е 760 м. Превишението на оградата над дъното е от порядъка на 690 м. Максималната дължина на котловинното дъно (по надлъжната ос) е 14 км в посока запад-изток, а средната й ширина – около 4 км. Анализираният сектор от котловината е ориентиран по източната субмеридионална ос на котловинното дъно и може да се проследи от село Дорково през гр. Костандово на юг към Ракитово.

Тези морфометрични данни обуславят един от най-ниските (спрямо други вътрешнопланински котловини от този тип) коефициенти на орографска затвореност – 0,90 – фактор, имащ непосредствено отношение към цялостното й геоекологично състояние и в частност към формирането на режима на климатичните елементи и условията за антропогенно усвояване на наличните природни ресурси.

Морфографските особености на Чепинската котловина отразяват сложния морфогенетичен комплекс на нейното палеоразвитие, при който, независимо от променливия интензитет на въздействие на ендогенните и екзогенните сили, екзогенните релефообразуващи процеси са протичали под определящото влияние на геолого-тектонските особености на региона. Според геоморфоложкото райониране на нашата страна разглежданата територия е отнесена към Западнородопската подобласт на Македоно-Родопската област.

Палеогеографското развитие на региона се проследява в множеството остатъци от по-стари форми на релефа, отчетливо запазени в съвременния релеф на територията. Своеобразни “указатели” за интензивността на морфогенетичните процеси в отделни периоди от време са развитите денудационни повърхнини. Най-старата заравненост в проучваната територия има горнопалеогенско-долномиоценска възраст и е запазена по високото било на Старата Чепинска котловина. Сегменти от нея личат в най-западните разклонения на Баташка планина, билото на Сюткя, Боженец в района на връх Черновец, Белите скали и Средния чал на височина над 1800 м н.в.. Върху разкритията на батолитното тяло изветрителната покривка е оформена от елувиални и делувиални грузирани материали с мощност до 10 м. В районите на разкритие на метаморфната мантия денудираният материал е обогатен с глини и по-едри скални частици.

Най-широко разпространение в анализираната територия има втората по възраст (младомиоценска) денудационна повърхнина (считана още за инициална или изходна родопска денудационна повърхнина). Обликът й подсказва продължително развитие в многократно прекъсващ се репланационен процес, в резултат на което характерна нейна особеност е наличието на стара, напреднала в своето развитие долинна мрежа. Повърхнината е представена под формата на плоски била и между-долинни разширения и в повечето случаи изпълнява вододелни функции. Продължителният процес на разрушаване на метаморфните материали е обусловил голямата й дебелина. Тази покривка изгражда билото на рида Снежанка, най-западните разклонения на Баташка планина (добре представена в Пашино бърдо, Кулата, Гарва и Сертова чука). В тази повърхнина са оформени ридът Острец, Юмеров връх, наред с ридовете източно от Костандово – Купата, Чердаков бурун, Мел, Коилото (в източна посока тя се проследява в района на връх Елиджик, източно от яз.Батак). Всички споменати територии се издигат средно на височина над 1330 м. Разпространението на повърхнината показва пряка зависимост с тектонската конфигурация на котловината. Именно в нея са изградени склоновете на котловинната морфоструктура.

Плиоценската денудационна повърхнина тук е специфичен резултат от взаимодействието на вътрешните и външните земни сили като се имат предвид местните структурно-литоложки условия и интензитета на ендогенните напрежения. На това основание в анализираната територия плиоценското денудационно ниво има различно хипсометрично развитие, очертания и морфология. Тук тази заравненост е представена на височина от 950-1000 м (в района на язовир Батак – 1100 м) и по същество изгражда дъното на Старата Чепинска котловина, върху която впоследствие са се наложили съвременните очертания на котловината. В този смисъл плиоценската денудационна повърхност е типично котловинно ниво. Днес то се проследява в северния сектор на изследваната територия – по възвишенията западно от село Дорково (между долините на реките Мътница и Чепинска), където образува широки площадки. Изразително е присъствието на тази заравненост под формата на малки плоски била или склонови стъпала в релефа на източната част от анализираната територия – пространството източно от Ракитово, между долините на реките Връбница и Ракитовска Стара река (Смокинарницата, 950 м). Нейни следи ясно се проследяват и западно от Ракитово в рида Бусака. Тя е покрита с дебела изветрителна покривка, предимно от делувиално-пролувиални материали, чиято мощност в района на седловините достига 15-17 м (седловината при гара Костандово, седловината Метоха – североизточно от рида Здравец), а югозападно от Ракитово – над 25-30 м.

Старокватернерното морфостратиграфско ниво е представено в подножията на котловината. То има акумулативен произход и в състава му участват чакъли и валуни, главно от гнайси и мрамори. В приточните долини то е издигнато до 140 м, като ширината му варира, но на места се простира до 80-100 м. В отделни локалитети мощността на неспоените седименти достига 20 м (в поречието на Ракитовска Стара река).

Характерно за територията на общината, е че по речните долини не са развити повсеместно речни тераси, като изключения се наблюдават в заливната тераса. В речните тераси са отложени алувиални материали, предимно чакъли, пясъци, и глини, в които са акумулирани грунтови води. Най-високите остатъци от стари речни корита се разкриват в долинните склонове до 90-95 м и 60 м височина над речните легла. Те са развити основно в долината на река Чепинска. Следващото ниво, издигнало се до 30 м, се наблюдава в ограничен брой терасни площадки отново в западната част на котловината.

Най-широко разпространение има терасата, формирана на 4 до 8 м над речното легло – представена е в долините на реките Чепинска и Мътница. Това ниво изгражда и акумулативното дъно на котловината. В долината на река Мътница терасата е изградена от пясъци, дребни валуни, песъчливи глини и фини глинести прослойки. Характерна особеност на анализираната територия е фактът, че терасните материали се смесват с делувиално-пролувиалните наслаги на подножието. Съвременните долинни дъна са всечени в акумулативната тераса, а склоновете са стръмни и високи до 3-4 м. В сектора между Костандово и Дорково изобилният характер на делувиално-пролувиалните наслаги провокират „притискане” на речното легло (река Мътница) и на места видимо повишават нивото на заливната тераса. Тези обстоятелства способстват за проявата на процеси на локални заблатявания, което е наложило антропогенна намеса в посока коригиране на речните легла и регулиране на оттока.

Анализът създава впечатлението за сложен и нееднороден съвременен релеф, чийто генезис е подчинен на блоково-разломната тектоника. Тя е обусловила последователното усложняване на морфоструктурния план на котловината до формирането на характерния стъпаловиден релеф. В този процес основна роля има неотектонският етап (през неогена и кватернера), когато под влияние на диференцираните движения на земната кора Чепинският грабен е подложен на относително потъване на фона на издигането на осевите части на ограждащите го големи земекорни блокове – Сюткя, Боженец, Снежанка. Вертикалните движения в това пространство са съпроводени с образуването на антецедентните долини на реките Чепинска и Мътница.

Наклони на склоновете на територията на общината

Главният екзогенен фактор, който действа при съвременното релефообразуване, е плоскостната денудация. На съвременния етап голяма е ролята и на антропогенния фактор, изразена в организиране на обработваеми земи, обезлесяване, в управление на водно стопански съоръжения, поддържане на инфраструктура в транспорта и пр. В условията на преобладаващия планинско-котловинен релеф силно влияние върху природния облик и социално-икономическото развитие на общината оказват значителните наклони на терена. Те имат определящо влияние върху типовете земеползване в общината, местоположението на населените места, конфигурацията и състоянието на транспортната система и на другите инфраструктурни обекти.

Геоложките структури са формирани главно през алпийския нагъвателен цикъл. Земната кора на територията на общината е изградена от разнообразни скали и структури, образувани в условията на динамична тектонска обстановка. По-голямата част от площта на общината е заета от гранити, гнайси, амфиболити, мрамори и кристалинни шисти. Определящо морфогенетично значение имат геоложките структури със северозапад-югоизточно направление. От тях най-добре изразена е Севернородопската антиклинала, чието южно бедро обхваща района на село Дорково и Ракитово и територията източно от тях, в която днес е разположен язовир Батак. В западна и северна посока се отбелязва влиянието на Западнородопската антиклинала и Севернородопския навлак. Конкретно влияние в региона оказва развитието на Баташката сводово-блокова морфоструктура, чиято северна част е оформена в тектонски стъпала с преобладаващ наклон към Чепинското структурно понижение.

Най-голямата гънкова структура, участвала в развитието на релефа, е т.нар. Западнородопско подуване – структура с херцинска възраст, образувана при внедряване на средно до едрозърнест гранит под активното въздействие на радиалните сили. Гранитното тяло заема западната част на областта Чепино и показва повърхностно разкритие само в изолирани участъци (североизточните сектори на Баташка планина). Произходът на гранитоидите обуславя състава им, представен тук от дребнозърнести биотитови гранити и по-рядко от аплитоидно-пегматоидни гранити. Материалът е с горнокредна възраст и е изключително податлив на изветряне, във връзка с което, в зоните на повърхностно разкритие се оформя дебела изветрителна покривка от груз.

Чепинското корито е разположено в източната периферия на Рило-Родопския гранитен батолит и в този смисъл е развито предимно в неговата метаморфна мантия. Тази мантия е представена изключително от долната серия на метаморфния скален комплекс с участието на гнайси, шисти, амфиболити, мрамори и други контактно променени скали. Те имат различна мощност и разпространение, в резултат на което образуват пъстра картина с чести смени в хоризонтално направление. В скалната основа на анализираната територия доминиращо е присъствието на мигматизирани биотитови, амфиболбиотитови и амфиболови плагиоклазови гнайси от долния протерозой, съседстващи на югоизток с характерната пъстра свита от биотитови гнайси с прослойки от мусковитови и двуслюдени гнайси, мрамори и амфиболити. В източната котловинна ограда (пространството между Ракитово и язовир Батак) в строежа участват метаморфозирани базични вулканити от докамбрийската родопска надгрупа.

Кватернерните наслаги са представени от различни разновидности – алувий, пролувий, делувий и др. Кватернерните отложения имат различен гранулометричен състав в зависимост от начина им на образуване и местоположението им в релефа – от валуни в пролувиално-алувиалните наслаги в долините на реките, през чакъли, пясъци и глини – в изветрителните кори, образувани от по-старите скали. Най-големи натрупвания на кватернерни наслаги, предимно от пролувий и алувий, има в Чепинското корито и в подножието на оградните склонове, където делувиалните материали и наносните конуси са образували характерен за тази част от общината подножен шлейф.

В долините на реките се разкриват неоген-кватернерните задруги от брекчо-конгломерати, пясъчници, глини и алевролити. В условията на котловинното дъно те са припокрити от обилни кватернерни полифациални отложения, сред които определящо релефоформиращо значение имат делувиално-пролувиалните образувания на периферните подножия. Те са закономерно съпътствани от съвременни делувиални и алувиални наслаги, съставени от чакъли, пясъци и глини. По цялото северно подножие (от устието на река Мътница до село Дорково) шлейфът е представен от делувиални натрупвания на песъчливи глини, гнайсови валуни и чисти червеникави глини. По долината на река Връбница се наблюдава натрупване на глинест делувий до 10 м мощност. В района на Ракитово материалът увеличава мощността си и на места достига до 15-18 м.

Основен феномен, моделирал разглежданото пространство, са разломите, разседите и съпътстващите ги форми на релефа. Основна причина за проявата им са активните вертикални движения на земната кора в обхвата на Западните Родопи. Първостепенно значение имат разломните системи с посока на простиране 100-120˚ и 150-160˚, а също така субпаралелните и субмеридионалните.

Според някои изследвания източната котловинна ос (Дорково – Ракитово) представлява грабен, запълнен с брекчо-конгломерато-пясъчниковите задруги на плиоцена. Конфигурацията на речните долини (Мътница, Ракитовска Стара река, Връбница) доказва привързаността им към разломните линии.

Направеният анализ на релефа и геоложките условия по безспорен начин показва, че геолого-литоложките особеностите, моделирани под влияние на присъщото за региона тектонско развитие, са сред основните фактори, влияещи върху природния потенциал на анализираната територия. Разнопосочното влияние на скалния субстрат е отчетливо проявено в активността на съвременните релефообразуващи процеси, в условията на формиране на речния отток, в режима и химичния състав на подпочвените води, в типа на почвообразуващите процеси и биоразнообразието.

Територията на общината се отличава с климат, формиран в условията на планински силно разчленен релеф. Поради значителната денивелация и силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници, в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете.

Режимът на климатичните елементи в Чепинската котловина носи някои преходен черти, които се формират под съвкупното влияние на поредица фактори – радиационни и циркулационни, но с открояващото се значение на условията на постилащата повърхност. Своето закономерно влияние в тази насока оказват котловинният характер на изследваната територия и степента на орографска затвореност, надморската височина на оконтуряващите я планински форми, моделиращото въздействие на орографските фактори на оградата като експозиция, наклони, дълбочина и разчлененост на релефа, хидрографските особености, обхвата и естеството на растителната покривка, степента на антропогенните трансформации на ландшафтите в региона.

На това основание анализираната територия принадлежи към Западнородопския район на Преходната област от Климатичното райониране на България. За характеристиката на климатичните условия за целите на анализа са използвани осреднени данни от станциите в Пещера (432 м н.в.), Велинград (755 м н.в.), яз.Батак (1123 м н.в.) и яз.Голям Беглик (1535 м н.в.), което позволява да се формират комплексни впечатления за особеностите на климата в изследваната територия.

Разположението на разглежданата територия в Родопите оказва влияние върху циркулацията на въздушните маси и моделиращото въздействие, което оказват върху тях местните особености в релефа. Важно климатообразуващо значение имат също средиземноморските въздушни маси, постъпващи с по-малка честота от югозапад. Отчетливо е и влиянието на океанските въздушни маси от север-северозапад и на континенталните въздушни маси, образувани над самия Балкански полуостров.

Продължителността на слънчевото греене през различните сезони се определя от астрономическите фактори, от особеностите в атмосферната циркулация, а в пределите на анализираната територия и под непосредственото въздействие на поредица фактори, свързани с особеностите на релефа (надморска височина, експозиции на склоновете и др.). Годишната продължителност на слънчевото греене е около 2200 часа (за станция Велинград – 2157 часа). Максимална продължителност се наблюдава през месеците август (294 часа) и септември (304 часа). Това са стойности, характерни за планинските условия и се обясняват с минимума в годишния ход на облачността пред този период. Минимални стойности на показателя закономерно се наблюдават през декември (81 часа) и януари (90 часа). Месец октомври се отличава с по-високи стойности (236 часа), в сравнение с пролетните месеци (ІV – 154 часа; V–180 часа), което се свързва с формирането и задържането на облачна покривка през пролетта под влияние предимно на циркулационните фактори.

Режимът на температурите потвърждава определящото значение на морфографските особености на региона за проявата на климатичните елементи. Средно годишните температури са в границите от 4 С˚ до 11,5 С˚ при закономерно понижаване на стойностите с увеличаване на надморската височина.

Средна месечна и годишна температура на въздуха, С˚

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Ср.год
Пещера	0,4	2,3	5,6	11,2	15,9	12,7	21,7	21,5	17,6	12,1	7,2	2,8	11,5
Велинград	-1,8	0,2	3,2	8,0	12,7	16,2	17,9	17,3	13,2	8,8	4,7	0,2	8,4
яз.Батак	-2,8	-1,9	1,5	6,2	10,8	14,3	16,1	15,6	12,1	7,9	4,5	-0,2	7,0
яз.Голям Беглик	-5,5	-4,2	-1,5	2,4	7,5	11,2	13,1	12,4	8,9	5,1	1,5	-2,5	4,0

Средните стойности за района са от 7,5 С˚. Наблюдават се явни преходи в стойностите на температурите на въздуха през отделните сезони. За станция Велинград отчетливи са преходите от месец март към април – близо 5 С˚ повишение на средно месечните температури, респективно септември-октомври и октомври-ноември – с понижение в приблизително същите величини. Най-студен месец е януари, което се потвърждава в задържането на отрицателни средномесечни температури от -1,8 С˚ (Велинград) до -2,8 С˚ (яз. Батак) и -5,5 (яз. Голям Беглик). Вътрешно-планинското местоположение на Чепинската котловина намира отражение във формирането на сравнително ниски температури (под 20 С˚) на най-високите средномесечни стойности в годината – през месеците юли (17,9 С˚, Велинград) и август (17,3 С˚, Велинград).

Предвид особеностите на релефа, в Чепинската котловина се образуват по-малко термични инверсии в сравнение с други по-затворени котловинни форми от този тип. На 370-метровото ниво на инверсионния слой честотата на приземните термични инверсии съгласно наличните данни се проявява (по средни денонощни температури) през месец януари (7,1 С˚), април (0,2 С˚), юли (1,0 С˚) и октомври (0,2 С˚). Проследени по минималните температури, стойностите за месец януари са от 11,3 С˚, април – 9,5 С˚, юли – 16,9 С˚, октомври – 19,5 С˚.

На 630-метровото ниво на инверсионния слой честотата на инверсиите е значително по-малка. По средните денонощни температури е 6 С˚ за януари и 2 С˚ за октомври, като за месеците април и юли не се наблюдава. По минималните температури броят на инверсиите на това ниво се увеличава и формира следните стойности – януари – 7,8 С˚, април – 2,7 С˚, юли – 0 С˚, октомври – 10,8 С˚.

В пониженията на релефа на по-голяма надморска височина в тази част на Родопите (местността Беглика, яз.Голям Беглик, яз.Широка поляна) температурните инверсии се наблюдават с изразителна честота през цялата година, което значително понижава средните месечни температури, средните от абсолютните минимални и средните годишни температури за съответната надморска височина. Тези обстоятелства правят региона един от най-студените в страната, което закономерно се отразява на температурните режими в отделни локалитети на региона, включително и на Чепинското корито.

Периодът с възможни температури на въздуха под -5 С˚ се фиксира в интервала между 20 декември и 20 февруари. Възможно най-ранното преминаване на температурата през 5 С˚ е след 10 февруари при средна дата 25 март. През по-студените години тази дата като крайна се отмества към началото на месец май. В тези времеви граници започва вегетационния период, който може да продължава средно до 20 ноември в по-благоприятните (от гледна точка на температурни стойности) есенни месеци. Най-ранна възможна дата, фиксираща края на вегетационния период е 1 октомври. Средноденонощните 20-градусови температури тук започват към средата на месец май и продължават максимално до 2 октомври. Най-топъл в годината е периодът 1 юли – 1 септември, когато са съответно първият и последен възможен преход на температурите през 25 С˚.

Резултатите от анализа се потвърждават в данните за годишните температурни амплитуди, които формират средни стойности за региона от порядъка на 19,3 С˚, които са значително по-ниски спрямо други региони на страната, но са по-относително по-високи спрямо други планински територии, предвид по-южното разположение на територията, влиянието на атмосферната циркулация и местните особености на релефа.

Температурният режим оказва пряко влияние върху стойностите на абсолютната и относителна влажност на въздуха, което на свой ред намира отражение в ландшафтно-екологичните условия за оптимално развитие на растителността. Минималната средна годишна относителна влажност варира от 60 до 80 % и съответства на особеностите на подстилащата повърхност. Средните месечни максимални стойности се наблюдават главно през декември и януари и се колебаят между 82 и 88 %. В тези условия средно годишните стойности на дефицита на влажността на въздуха са закономерно ниски – 4,6 hPa за станция Велинград (при вариации в региона в границите от 2,4 до 6,1 hPa. В годишния ход на средномесечните стойности на показателя се наблюдават относително плавни преходи. Минимумът в дефицита на влажността се формира в месеците декември (1,7 hPa, Велинград) и януари (1,2 hPa, Велинград). През пролетните месеци стойностите нарастват (с по-изразителен преход през месеците март и април) и достигат максимум през месеците юли и август, когато в анализираната територия се наблюдават изравнени стойности и дефицит на влажност на въздуха от порядъка на 8,4-8,5 hPa.

Средни месечни и годишни стойности на дефицит на влажността на въздуха (hPa)

Станция

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

VІ

VІІ

VІІІ

ІХ

Х