ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

Демографска ситуация

Брой и динамика на населението

Демографската ситуация в община Ракитово е резултат от действието на фактори и влияния, които от една страна са характерни за Р България, а от друга специфични за територията на общината и обусловени от нейното историко-културно, социално-икономическо и демографско развитие. Съществено влияние оказват брачността, раждаемостта и смъртността, миграцията, полово-възрастовата, етническа, религиозна и образователна структури на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в община Ракитово, както в количествено, така и в качествено отношение.

Данните за броя и структурите на населението са резултат от провежданите периодични преброявания на населението и съответните изчисления чрез естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за годините между преброяванията. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението са образците ЕСГРАОН - ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за настоящ адрес. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година. За периода 2003-2005 г. броят на населението на общината намалява. Това е характерно и за областта, района за планиране и страната. Намаляването на населението в община Ракитово е основен неблагоприятен фактор за бъдещото й развитие. Това ще доведе до ограничаването на работната сила и възпроизводствения потенциал. За общината е характерно и по-бързия темп на намаляване на населението за периода 1965-2003 г. През 2005 г. населението на общината наброява 15620 души, от които 7866 жени. Техния дял е 50.36%.

Общината включва 2 града и 1 село. Жителите на гр. Ракитово наброяват 8304 души или 53.2 % от населяващите общината. В другият град на общината – гр. Костандово, живеят – 4356 души, а в село Дорково – 2960 души.

Брой жители	Селища	Население %
Под 200	-	-
200-499	-	-
500-999	-	-
1000-1999	-	-
Над 2000	3	100

Естествено възпроизводство на населението

При настоящия анализ трябва да се има предвид, че отделните демографски съвкупности се отнасят, както следва: ражданията - към онова населено място, където е настоящият адрес на родителите (майката) на новороденото; умиранията - към населеното място, където е настоящият адрес на починалото лице; сключените бракове - към населеното място, където е настоящият адрес на мъжа; бракоразводите - към населеното място, където е бил настоящият адрес на двамата съпрузи до момента на раздялата.

През последните години изселванията от общината към други региони на страната и извън нея доведоха до значително влошаване на демографските структури, а чрез тях и до проблеми в естественото възпроизводство на населението. Това личи от тенденциите в динамиката на основните демографски процеси – брачност, разводимост, раждаемост и смъртност.

Коефициентът за брачност показва броя на сключените бракове на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на сключените бракове през годината и средногодишния брой на населението през същата година. През изследвания период (2003-2005г.) години нивото на брачност показва покачване (вж. приложената таблица), но тя все още е ниска, поради застаряването на населението и отказа от сключване на бракове при сегашните социално-икономически условия в общината. С най-висок коефициент на брачност се отличава гр. Костандово

Коефициентът за разводимост показва броя на разводите на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на разводите през годината и средногодишния брой на населението през същата година. Както и при брачността, стойностите на разводимостта в общината се увеличават през изследвания период и достигат 0.5 ‰, но въпреки това са по-ниски от тези за областта, района за планиране и страната. В общината с най-висок коефициент на разводимост се отличава гр. Ракитово.

Населено място	Коефициент на брачност	Коефициент на разводимост
гр. Ракитово	3.1	0.7
гр. Костандово	4.4	0.2
с. Дорково	3.7	0.3

* представени са само населените места в които има сключени бракове или извършени бракоразводи през 2005 година и са изчислени в ‰

Наред с тенденциите в динамиката на брачността и разводимостта, през последните години има тенденция към увеличаване на раждаемостта в общината. Понятието „раждане" означава завършване на бременност, която има за резултат раждане на дете. То включва ражданията на живородени и мъртвородени деца, от които се изключват абортите. В показателя „раждания" се включва броят на живородените и мъртвородените деца, а не случаите на раждания, които могат да бъдат с едно, две или повече деца. Коефициентът за раждаемост показва броя на живородените деца на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на живородените деца през годината и средногодишния брой на населението през същата година. За живородено се смята дете, което при завършване на бременността, независимо от продължителността й, е с тегло 1 000 или повече грама и е дало признаци на живот. Признаците на живот са дишане, сърдечна дейност, пулсация на пъпната връв или волево движение на мускулите. При наличието на един от тези признаци се смята, че детето е родено живо. Родилен плод с тегло по-малко от 1 000 грама, се приема за живородено, ако е преживял 6-ия ден от раждането си.

Коефициентът за раждаемост показва броя на родените лица на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на родените лица през годината и средногодишния брой на населението през същата година.

За изследвания период, коефициентът на раждаемост в община Ракитово е по-висок от средния за страната, района за планиране и областта. С най-висока стойност той е в гр. Ракитово, следван от с. Дорково и гр. Костандово.

От демографска гледна точка все пак това означава ниска раждаемостта за общината и се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой. Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) се движи около 1,2 – 1,5 деца през, което е ниска стойност за този показател, т.е. имаме стеснено възпроизводство на населението. Теоретично определеният минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2,1 живородени деца. Проявяващият се в момента отрицателен ефект от намаляващия брой на жените в родилна възраст ще дава отражение върху възпроизводството на населението и през следващите десетилетия. Причина за това са както негативните промени във възрастовата структура на жените на възраст 15-49 г., така и намаляващият абсолютен размер и относителен дял на момичета на възраст от 0 до 14 г., които ще участват във възпроизводството на населението през следващите десетилетия. Промяната се дължи на измененията в социално-икономическите условия, а от там и в ценностната система на жените - на преден план излизат такива ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа. Ето защо усилията на общината (и на държавата) трябва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждането, отглеждането, възпитанието, материалната обезпеченост и социалната реализация на децата. Нужна е не само национална, но и общинска политика свързана с реализирането в максимална степен на идеала на българското семейство - семейство с две деца чрез създаването на подходящата социално-икономическа среда за тяхното отглеждане и възпитание.

Един от най–тревожните демографски проблеми в общината в момента е относително високото ниво на смъртност – обща, преждевременна и детска. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване. Този процес се характеризира с промени във възрастовата структура на населението и се свежда до намаление на относителните дялове на младите лица и увеличаване на дела на по-старите. Свръх-смъртността на мъжете е закономерно явление и се дължи на начина на живот, повишен риск в условията на труда и стрес. Необичайното повишаване на тази свръх-смъртност у нас се дължи и на съществените икономически и социални промени в прехода към пазарна икономика. Намаляването на влиянието на рисковите фактори, обуславящи свръх-смъртността на мъжете в интервала между 40 и 59 години, а и общо за всички възрасти, ще допринесе за понижаване равнището на общата смъртност в страната.

Коефициентът за смъртност показва броя на умрелите лица на 1 000 души от населението. Изчислява се (в промили) като отношение на броя на умрелите лица през годината и средногодишния брой на населението през същата година.

За изследвания период, коефициентът на смъртност в община Ракитово е по-нисък от средния за страната, района за планиране и областта. С най-нисък показател е гр. Ракитово, следван от гр. Костандово и с. Дорково.

Динамиката и нивото на детската смъртност са важни показатели за жизненото равнище в общината. Основните причини за високата детска смъртност могат да се търсят в по-лошите материално-икономически условия на живот, затруднения достъп до здравни грижи и здравни ресурси и по–ниското образователно ниво и др.

За мъртвородено се смята дете, което при завършване на бременността не е показало признаци на живот и дължината му е 35 и повече сантиметра или бременността е продължила не по-малко от 28 седмици. Към мъртвородените деца не се отнасят абортите, които представляват преждевременно прекратяване на бременността по изкуствен или естествен начин. Коефициентът за детска смъртност показва броя на умрелите деца на възраст до 1 година на 1 000 живородени деца. Изчислява се (в промили) като отношение на 1/3 от умрелите деца на възраст под 1 година от предходната година плюс 2/3 от умрелите деца на възраст под 1 година от изследваната година и броя на живородените деца.

Коефициентът за детска смъртност въпреки, че намалява през изследвания период, остава по-висок от средния за страната, района за планиране и областта.

Коефициентът за естествен прираст показва броя на увеличението (намалението) на населението на 1 000 души. Изчислява се (в промили) като отношение на разликата между броя на живородените и броя на умрелите през годината и средногодишния брой на населението през същата година.

За изследвания период общината се отличава с положителен естествен прираст. Същото важи и за населените места в нея.

Област/ Община	Брачност		Разводимост		Раждаемост		Смъртност		Детска смъртност		Естествен прираст
Година	2003г.	2005г.	2003г.	2005г.	2003г.	2005г.	2003г.	2005г.	2003г.	2005г.	2003г.	2005г.
България	9.3	4.3	1.5	1.9	8.6	9.2	14.3	14.7	12.3	10.3	-8.5	-5.5
Южен централен район за планиране	3.8	4.2	1.2	1.7	8.6	9.1	13.5	13.9	12.6	12.7	-4.9	-4.8
Област Пазарджик	3.5	3.5	1.0	1.5	8.8	9.8	13.2	13.5	12.7	12.3	-4.4	-3.7
Община Ракитово	2.9	3.6	0.2	0.5	12.2	12.8	9.8	9.7	5.2	25.0	2.4	3.1

Населено място	Коефициент на раждаемост	Коефициент на смъртност	Коефициент на детска смъртност	Естествен прираст
Гр.Ракитово	13.7	9.1	35.1	4.6
Гр.Костандово	10.8	9.9	21.3	0.9
С.Дорково	13.2	10.8	-	2.4

* Данните са за 2005 година, и са изчислени в ‰.

Миграционни процеси

Показателите за механичния прираст на населението показват запазване на тенденцията за увеличаване на външните миграции предизвикани от лошата икономическа обстановка и високия % безработица. Направленията на миграциите са - от селата към общинския и областния център и от областта към големите градове в страната или чужбина. Главните причини са привлекателността с възможностите за намиране на работа и по-доброто състояние на инфраструктурата.

Потенциалните емигранти са на възраст 20-35 години, а 75% от потенциалните емигранти са със средно и висше образование, т.е. напускат млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазарната икономика. Емигрирането на млади и високо образовани хора има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната.

Емиграцията оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, тъй като чрез “износа” на жени в родилна възраст се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост, не само за следващите 10-15 г., но и за много по-дълъг период от време – 40-50 години.

Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

Очакваните промени в стопанския и социалния климат в страната и нейното интегриране в европейските структури могат да въздействат положително върху външната миграция.

Механичното нарастване (намаление) в териториален аспект представлява разликата между броя на заселените и броя на изселените лица в (от) дадено териториално отграничение.

Общината се отличава с отрицателен механичен прираст. Единственото населено място с положителен прираст е с. Дорково. То е и единственото населено място, което има и положителен естествен прираст и поради тази причина нараства.

Миграционни процеси в община Ракитово (2003-2005г.)

	2003г.			2005г.
Район/ област/ община	заселени	изселени	Мех. прираст	заселени	изселени	Мех. Прираст
България	152269	152269	0	150196	150196	0
Южен централен	35732	38712	-2980	33852	36824	-2972
Пазарджик	3893	5084	-1191	3591	4805	-1214
Ракитово	151	225	-74	180	234	-54

Сравнение на миграционните процеси в община Ракитово с тези в страната и област Пазарджик

Страна , област и община	Заселени			Изселени			Механичен прираст
	Общо	Мъже	Жени	Общо	Мъже	Жени	Общо	Мъже	Жени
България	150196	70216