ЕКОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА

 

            В общината има натрупан значителен опит в разработването и реализирането на различни програми и проекти в областта на рационалното използване на природните ресурси и опазването на околната среда. Основните задачи са свързани с мероприятията за намаляване на вредните последици от човешката дейност, както и с организацията на изпълнение, начините на финансиране, отговорните звена, методите за контрол и превантивните дейности за решаване на екологичните проблеми. Неразделна част от дейността на общинската администрация и Общинския съвет е свързана с решаване на проблемите за управление на дейностите по отпадъците на община Ракитово. Друга част от решаваните екологични проблеми в общината са свързани с необходимостта от рекултивация на нарушените терени, ерозията на почвите, наличието на нерегламентирани сметища и проблемите, свързани с ефективното управление на дейностите по събиране, извозване и депониране на ТБО, рационалното използване и опазването на водните ресурси в общината от замърсяване, включване на общината в общи екологични проекти с надобщинско значение и др.

            Важно условие за решаването на екологичните проблеми в общината е наличието на достоверна и актуална екологична информация. Както и за повечето общини в страната обаче, анализирането на екологичната обстановка в общината е затруднено поради липсата на ефективно действаща система за мониторинг. Общината не е включена в националната мрежа за мониторинг на въздуха. Единични измервания се извършват на определени компоненти на околната среда по графици на РИОСВ и във връзка с някои инцидентни замърсявания. Данните за генерираните количества ТБО са приблизителни, няма данни за морфологичния им състав, липсват конкретни данни от замервания на замърсени почви, а така също за доказано шумово и радиационно замърсяване на околната среда в общината.

            Въпреки недостатъчната екологична информация, липсата на големи промишлени предприятия на територията на общината дава основание да се допусне, че тя се отличава с чиста и съхранена природна среда. Това, наред с благоприятното транспортно-географско положение и наличието на атрактивни туристически обекти, е важна предпоставка тя да се превърне в притегателен туристически център. Като се имат предвид намеренията на общината за приоритетно развитие на туристическия сектор, една от главните задачи трябва да бъде опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси.

            Представа за количеството на емисиите от вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси може да се получи от данните в следната таблица:

 

ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В АТМОСФЕРАТА ОТ ИНДУСТРИАЛНИ ГОРИВНИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ В ОБЩИНА РАКИТОВО, ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК, Южния централен РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ И БЪЛГАРИЯ (тона)

 

ПОКАЗАТЕЛИ

България

Южен Централен

SC

Пазарджик

PAZ

Ракитово

BG

PAZ24

2005г

2004г

2003г

2005г

2004г

2003г

2005г

2004г

2003г

2005г

2004г

2003г

 Емисии на

серни оксиди

849 963

881 450

968 374

580 618

615 598

652 420

925

931

946

2

-

-

 Емисии на

азотни оксиди

97 828

95 355

209 676

30 366

31 123

31 069

230

202

215

2

-

-

 Емисии на неметанови

летливи

органични съединения

54 668

36 930

291 984

10 394

7 211

6 468

1 722

737

635

25

13

15

 Емисии на

метан

532 843

474 918

655 715

126 143

246 358

292 385

234

378

360

-

 -

-

 Емисии на въглероден

оксид

108 298

103 004

744 357

3 699

3 772

5 142

154

126

128

4

-

-

 Емисии на въглероден

диоксид

34 437 120

34 092 585

51 674 394

15 770 646

16 651 642

16 845 812

184 700

163 599

185 668

1 065

-

-

 Емисии на двуазотен

оксид

14 037

13 829

39 109

7 053

6 800

6 751

14

13

14

0

-

-

 Емисии на

амоняк

8 072

7 635

52 470

4 813

4 082

3 900

-

-

-

-

-

-

 

            Данните показват, че поради слабо развития индустриален сектор в местната икономика единствените замърсявания на въздушния басейн над общината от индустриални горивни и производствени процеси е с незначително количество на емисиите от метан, като през периода 2003-2005 г. се забелязва тенденция към увеличение на емисиите. Тези данни обаче не отчитат емисиите на вредни вещества, постъпващи от други източници като транспорта, бита и др. Единствените данни, които предоставя Националната статистика, отчитащи и споменатите източници се отнасят до всички населени места в общината за 2001г. Тези данни показват, че вида и степента на замърсяване на въздушния басейн по населени места са в пряка зависимост от стопанските дейности в тях и от броя на населението в съответното населено място.

 

ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В АТМОСФЕРАТА ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ОБЩИНА РАКИТОВО (тона)

 

Населено

място

Серни

окиси

Азотни

окиси

Немет.

летливи

орг.съед.

Метан

Въгле

роден

окис

Въгле

роден

двуокис

Двуазо

тен окис

Амо

няк

Диок

сини и Фу

рани

(gr)

Поли

цикл.

аромат.

въглев.

Поли

хлорни

бифе

нили

(kg)

Сажди

Образу

вани

с. Дорково

19,654

38,780

100,804

59,611

247,954

6467,701

11,074

16,945

0,026

0,027

0,066

1,819

гр. Костандово

28,399

56,034

145,655

86,133

358,274

9345,334

16,001

24,484

0,037

0,039

0,095

2,628

гр. Ракитово

55,050

108,620

282,346

166,966

694,501

18115,571

31,017

47,461

0,072

0,076

0,184

5,094

Общо община Ракитово

103,103

203,433

528,805

312,710

1300,730

33928,606

58,091

88,890

0,135

0,143

0,345

9,540

 

От данните стави видно, че общината спада към общините в областта с добри характеристики на качеството на атмосферния въздух, което се дължи на липсата на големи предприятия – “горещи точки”, които трайно да замърсяват въздушния басейн.

            На територията на общината няма изградена мониторингова станция за наблюдение и контрол върху качествените характеристики на водите. Такава станция има надолу по течението на Чепинска река след Велинград, поради което данните от мониторинга се отнасят за цялото й поречие и по тях не може да се съди за състоянието на водите на територията на общината. Според данни от Басейновата дирекция на Източнобеломорския водосборен район, водите в цялото поречие на Чепинска река са от първа категория по всички показатели, с изключение на концентрациите на азотни окиси и фосфати, по съдържанието на които водите са от втора категория. Според данните кислородният режим на реката е много добър (по показателите за съдържание на разтворен кислород О2 и “Биологична потребност от кислород на 5-я ден” – БПК5), което се дължи преди всичко на планинския характер на водосборите и обилното подхранване с карстови води и с води от снеготопенето. По химичен състав водите в терасите на Чепинска река са пресни, хидрокарбонатни, калциеви (калциеви, магнезиеви), с повишено съдържание на натрий и минерализация по-ниска от 0,3 g/l. Водоносните хоризонти обаче, поради плиткото им разположение, са с висок риск на антропогенно замърсяване, особено в и близо до населените места. Както се спомена, липсата на мониторингова станция на територията на общината не дава възможност да се правят категорични изводи за конкретния принос на общината за състоянието на качествените характеристики на водите в цялото поречие. По данни от мониторинга за 2005 г. водите в целия участък след Велинград до устието на реката не отговарят на изискванията, определени за естествено обитаване за риби, поради повишено съдържание на неразтворени вещества, фосфати (PO4) и нитрити (NO3).

             Поради малкия бюджет за капиталови разходи и трудния планински терен състоянието на водопреносната мрежа е незадоволително. По данни НСИ в общината потреблението на вода, доставена от общественото снабдяване през периода 2003-2005 г. е намаляло от 540 хил. куб.м до 516 хил.куб.м, като потреблението на вода, доставена от общественото снабдяване от домакинствата също е намаляло от 430 хил.куб.м до 411 хил.куб.м. Намаляващото водопотребление е свързано вероятно с демографската ситуация в общината, за която е характерна тенденция към намаляване на броя на населението (от 15 770 д. през 2003 г. на 15 620 д. през 2005 г.).

 

Потребление на вода, доставена от общественото снабдяване

 

ПОКАЗАТЕЛИ

България

Южен Централен

SC

Пазарджик

PAZ

Ракитово

BG

PAZ24

2005г

2004г

2003г

2005г

2004г

2003г

2005г

2004г

2003г

2005г

2004г

2003г

Потребление

на вода,

доставена от общественото снабдяване

384 714

388 855

397 818

80 153

79 799

81 754

11 744

11 833

12 228

516

560

540

Потребление

на вода,

доставена от общественото снабдяване от домакинствата

258 127

262 849

268 145

56 042

55 673

57 006

8 733

8 875

9 152

411

410

430

 

            Рационалното използване и опазването на подземните и повърхностните води в общината от замърсяване налага предприемането на ефикасни мерки за изграждане на ефективни пречиствателни съоръжения и канализационни системи във всички населени места, където се използват попивни (септични) ями, а също и при главните туристически обекти в общината. Важно също така да се поддържа проводимостта на речните легла в съответствие с изискванията на чл. 138, ал. 4, т. 5 и чл. 140, ал. (3) от Закона за водите, за което според закона е необходимо:

·        премахване на всички дървета и храсти, израснали във водното течение и всички паднали и наклонени дървета в руслото; обрастването с дървета и храсти на бреговете е благоприятно с оглед противодействието на водната ерозия;

·        премахване на незаконни постройки, огради, складирани материали и др. от границите на речните русла, както и премахване на незаконни водовземания и подприщващи съоръжения; всички те могат да повишат унищожителната сила на водата в случай на отнасяне при високи води;

·        почистване на нерегламентирани сметища за битови и строителни отпадъци;

·        почистване от наноси на руслото преди и след мостовете и осигуряване проводимостта на светлите им отвори;

·        почистване на наносни острови и полуострови в коригираните участъци, които отклоняват посоката на водното течение и създават опасност от компрометиране на корекционните съоръжения.

Тези дейности следва да бъдат извършвани своевременно от компетентните органи с цел осигуряване на проводимостта на речните русла. За всички останали дейности в руслата на реките, които не са свързани с отнемане на води, но притежават потенциал за въздействие върху режима на водите, съгласно чл. 46 от Закона за водите подлежат на разрешителен режим. На издаване на разрешително за ползване на воден обект подлежат следните дейности:

·        изземване на наносни материали и изнасянето им от руслото на реката;

·        построяване на диги, подпорни стени и др. корекционни съоръжения;

·        изграждане на линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти (аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи).

Необходимо е да се обърне особено внимание върху факта, че изземването на инертен материал от дерета е опасно, тъй като се отразява на поддържането на водния баланс на повърхностни и подземни води.

            Липсват данни за сериозни замърсявания на почвената покривка в общината, което означава, че произвежданата селскостопанска продукция е с високи екологични качества. Потенциални източници на замърсяването на почвите са използваните в земеделието агрохимически средства (торове и средства за растителна защита), депата за твърди битови, строителни и производствени отпадъци, транспортният трафик и др. Целостта на почвената покривка обаче на места е нарушена от ерозията, строителството и от депата, което налага предприемането на мерки за рекултивиране на нарушените територии. Ерозионните процеси се благоприятстват от комбинирането на някои неблагоприятни фактори като преобладаващите високи стойности на наклоните на терена (особено в обезлесените участъци), механичният състав на почвите, използваната агротехника (вкл. отглеждането на окопни култури на стръмни терени и гравитачното напояване) и др. Това не само води до намаляване на естественото плодородие на почвите поради отнасянето на най-горния плодороден почвен слой, но и до акумулирането на наноси в напоителните системи и понижаването на тяхната ефективност. За борбата с ерозията и пороищата е необходимо провеждане на комплекс от укрепителни и залесителни мероприятия и постоянна поддръжка на противоерозионните съоръжения.

            Проблемът за управление на отпадъците е един от важните за общината. Регламентирани са редът и условията за третиране и транспортиране на битови и строителни отпадъци в съответствие с нормативните изисквания, а също и задълженията, отговорностите и взаимоотношенията между общинската администрация от една страна и звената, занимаващи се с почистване, събиране и транспортиране на отпадъците. С това се цели да се осигурят необходимите мерки за предотвратяване или ограничаване на очакваните отрицателни въздействия върху околната среда и по-ефективно осъществяване на дейностите събирането, извозването и транспортирането на ТБО от домакинствата и стопанските обекти, животински отпадъци и такива от селскостопанската дейност и строителни отпадъци и земни маси. Липсват точни данни за генерираните в общината количества строителни, производствени и опасни отпадъци, а също така за морфологичния им състав. Трудно може да се правят изводи за общото количество на генерираните в общината ТБО, без да се отчитат неконтролираните депонирани количества в нерегламентирани сметища, каквито има и във трите землища на населените места. След почистване и запръстяване на нерегламентираните сметища, се появяват нови, поради липсата на организирано сметосъбиране, което да обхваща 100 % от населението в общината. Във връзка с това е необходимо увеличаване на броя на населението, обхванато от организирано сметосъбиране и сметоизвозване и успоредно с това да се закрият и санират съществуващите нерегламентирани сметища. Засега в общината не е въведена система за разделно събиране и рециклиране на отпадъците.

 

______________________________________

 

Съобразно изискванията на разпоредбата на чл.8 на Наредба № 4 / 20.10.2000г., издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на земеделието и горите и Министъра на здравеопазването и съгласно указанията в Инструкция № 1 /12.10.2004г на МОСВ и МЗГ.

 

Източници:

Национален статистически институт, 2006 г.

Национален статистически институт, 2001 г.