ТУРИЗЪМ

 

Икономическата програма на Правителството на Република България поставя във фокуса си динамичното развитие на туризма и създаването на съвременен, висококачествен и конкурентен туристически продукт, като все повече се залага на алтернативния туризъм, който има потенциал да се развива в краткосрочен план (5 год.) и то до отрасъл с национална значимост. В община Ракитово туризмът все повече се разглежда като приоритетен отрасъл, тъй като съществуват благоприятни предпоставки за развитие на зимен и алтернативен туризъм (балнео-климатолечебен, еко-, селски, етно и др.). Туризмът до голяма степен може да доведе до разрешаване на основните проблеми, свързани с безработицата в общината. Той може да спомогне за увеличаване на БВП, създаван в общината чрез привличане на  чужди инвеститори и по-голям брой туристи и съответно увеличаване на дневните им разходи.

Както много от районите в България и в община Ракитово е нужно да се гледа на туризма като на приоритетен отрасъл за икономическото развитие й развитие. Трябва да се обърне внимание на увеличаване престоя на туристите (по-ефективно целогодишно използване на природните и антропогенни ресурси), повишаване на качеството на предлагания туристически продукт, увеличаване на материално-техническата база чрез една реалистична оценка на факторите  и възможностите за развитие на туризма. Тези фактори могат да се групират по следния начин:

·        Туристически ресурси (природни, антропогенни и човешки) – използването им за конкретни видове туризъм.

·        Предлагане на туристически продукт, свързан с различните видове туризъм на територията на общината – зимен, балнео-лечебен, селски, познавателен, еко-, делови и др.

·        Условия за развитие на видовете туризъм – тук се включват инфраструктурата, свързана с туризма, средствата за настаняване и хранене, транспортната достъпност на местата, представляващи интерес от туристическа гледна точка, туристическите организации и предприятия.

Съседството на общината с общините Пазарджик, Септември, Пещера, Батак и Велинград, могат да спомогнат за реализирането на регионален туристически продукт. Туристическия продукт на община Ракитово трябва да бъде насочен към потребностите на туристите, т.е. към състоянието им на осъзната незадоволеност. Основните потребности на туриста са за подслон, храна, сигурност, знания, самоусъвършенстване и др. Трябва да се изхожда от равенството – незадоволени потрелности (турист) = нещастен човек (турист). Второ трябва да бъде насочен към определени нужди, т.е. към общите потребности, пречупени през индивидуалното. Идеята тук е да се повлияе на нуждите, а не на потребностите. Трето трябва да се отчита факта, че нуждата става необходимост, когато туристите могат и искат да придобият обекта на желание. Той от своя страна се явява туристическия (те) продукт (и) на община Ракитово, т.е. това което може да удовлетвори нужда или потребност. Създаването на разнообразни туристически продукти се влияе от факта, че различни продукти могат да задоволяват една и съща потребност. Тези продукти трябва да бъдат насочени към множеството от всички действителни и потенциални купувачи на даден  продукт или услуга, т.е. към пазара на туристически продукти. По този начин накратко се определят и дейностите към които трябва да се насочат заетите в сферата на туризма в община Ракитово:

·         намиране на правилните купувачи

·         анализиране на нуждите им

·         разработка на подходящ продукт

·         популяризирането му

·         съхранението и дистрибуцията му

            Туризмът в община Ракитово все още изглежда като “бяло петно на картата на България. Съществуват наченки на създаване на постоянен образ на общината, но те не са достатъчно ефективни. Все още те не могат да бъдат запомнени, тъй като са недостатъчно ефективни. Понякога те са непрекъснато променящи се, нехомогенни и противоречиви. Кохерентните и привлекателни образи носят социални и поли­тически ползи. Те работят едновременно вътре, т.е. на национално ниво, но същевременно и на международно. Един по­зитивен образ способства за формирането на чувство за солидарност между населяващите една територия (община) и в този смисъл създава условия за инвестиране на усилия в тази територия. Същевременно този образ има значение за участието на общината и на международната сцена. Познанието за една територия, може да допринесе за благоприятни политически и икономически следствия. Всъщност образът се трансформира в икономически капитал, той носи печалба, докато негативният такъв трупа само загуби. Запомнящият се и добре поддържан във времето образ спомага за привличането на чуждестранни капитали, успоредно с излизането на общинския туристически продукт на световните пазари. От гледна точка на развитието на икономиката и социалната сфера в община Ракитово е нужно създаване на запазена марка. Изработването на запазена марка предполага общината да се представя като продаваеми продукт и лайфстаил. Процесът на инвестиране в подобно начинание е дълъг процес във времево отношение, но спомага за създаване на имиджови стратегии. По този начин представянето на общината се превръща в осъзнато усилие и координирано мениджиране на подобно послание. То има ясен адресат е добре запомнящ се графичен знак. За създаването на подобна марка е нужно общината да идентифицира собствените си ресурси (природни, антропогенни и човешки), проекти и да инвестира в този образ. За подобно начинание е нужно да се идентифицират ценностите, които най-добре отразяват настоящата и бъдещата специфика на територията. Нужно е идентифицирането на позитивните визии за общината. Не трябва да се пренебрегва факта, че създаването на общинска запазена марка в сферата на туризма не изчерпва този процес. Нужни са нови мениджърски механизми, които да гарантират координирането на излъчваните послания и професионализъм при представянето. От особено важно значение е те да имат стратегически характер. Необходимо е запазената марка да се вписва в новите културни ценности възприети от българското и световно общество. От съществено значение е и насочването на усилията на всички заинтересовани страни в сферата на развитие на туризма в община Ракитово към  една и съща цел, а не разпиляване на усилията.

            Съществуват няколко съществени проблема пред образа на община Ракитово в областта на туризма. По важните от тях могат да бъдат формулирани по следния начин:

·        неадекватност на излъчваните образи. Те са неефективни, поради факта, че не са превърнали общината в известна и позната. Също така, те не са съобразени с съвременните условия, а са традиционни и донякъде остарели. Истината е, че все още се използва модел обособил се през 60-70 години на 20в. и всъщност не представя модерното българско общество зародило се след 1989г.  

·        Опитите които се правят за създаване на съвременен образ са частични и имитативни. Не се показват новите ценности и реалности в общината. Все още се разчита на стари послания от които са заличени тези отпреди 1989г. Представянето на образа на общината се прави от различни хора с радикално различни визии за развитието на туризма на тази територия. По този начин се осъществява нехомогенно и некоординирано представяне на общината.

·        Общината представя отчетливо послание, че тя е с възможности за развитие на културен и екотуризъм, но като част от същия за страната (много от общините имат подобни възможности). Въпросът е какво я отличава от останалите и я прави специфична туристическа дестинация.

            Образът характерен за една територия не е статичен, а променящ се през призмата на заобикалящата го действителност. Поради този факт, заинтересованите страни в сферата на туризма в община Ракитово трябва да си зададат въпроса – „Кой е образът характерен за общината през 21в.?” Те трябва да насочат усилията си към откриване на специфичното, различното и уникалното през 21в. на тази територия. За тази цел трябва да се изпълнят няколко задачи:

·        Дефиниране на адресата на образа на община Ракитово. Според нас първият адресат трябва да бъде нашата страна. Образът трябва да бъде национално разпознаваем. От там произлиза и втория адресат – Европейския съюз и съответно третия – света. Той трябва да бъде насочен към младите хора, поради факта, че те са тези които ще бъдат потенциалните туристи в следващите 40-50 години. 

·        Образът които ще бъде създаден, трябва да е видим дори при еднодневно посещение на общината.

·        Трябва да му бъде придадена съвременност.

·        Във всекидневните практики, трябва да се предлагат уникални ресурси, които същевременно да предлагат интересни и запомнящи се преживявания.

Кои са акцентите при създаването на позитивен образ на община Ракитово?

·        Общината разполага с красива природа и богато културно наследство. Както споменахме е нужно привличането на туристи от по-младите възрастови групи. Те най-лесно приемат предизвикателствата в модерния свят и се вписват в него. Те имат позитивен образ за туристическите атракции предлагани на територията на общината. Също така съзнават каква голяма част от културното наследства на страната е съсредоточено в рамките на територията на общината. Те са тези които могат да представят общината, като модерна и същевременно да начертаят визията за бъдещото й развитие. Те все повече се идентифицират с европейския начин на живот, характерен за развитите европейски държави, но същевременно запазвайки българската си идентичност и специфична култура.  Това всъщност може да идентифицира и обществото като цяло. Това разбира се не трябва да се приема като противопоставяне на поколенията. 

·        Образът на община Ракитово трябва да има връзка с останалата част от страната, Европа и света. Например, световната практика доказва, че електронна музика базирана на етно-фолклорни елементи е по-лесно приемана и разбирана от широкия кръг от индивиди, отколкото изпълнение на автентичен фолклор (който, разбира се не трябва да се омаловажава). Културните събития провеждани на територията на общината, трябва да са част от културните събития характерни за територията на страната. Това ще покаже, че интересните неща се случват точно там. Общината фигурира в много чужди текстове (на базата на историята – крепости, битки, събития), така че тя би могла да разиграе образите проникнали в съзнанието на чужденците по успешен начин.

·        Не трябва да се пренебрегва и съвременното изкуство характерно за общината.

·        От изключително важно значение е представянето на културното наследство по съвременен и модерен начин. То трябва да се демонстрира на живо, за да може да оставя трайни спомени. Пресъздаване на ритуали, битки и т.н. Дори сгради построени по време на комунистическия период са част от културното наследство на страната. Трябва да се обръща внимание, не само на чисто българските паметници на културата, но и на тези останали от времето на Византийската и Османска империя, към културата и паметниците на етническите малцинства населяващи общината.

·        На базата на местния фолклор, може да бъде изтъкната уникалността и различността на общината. По този начин те биха могли да бъдат съхранени за бъдещите поколения. Поднасянето на дадена фолклорна традиция, трябва да бъде направено по начин, достъпен за пресъздаването й от самите туристи. Тези традиции и обичаи обаче не трябва да бъдат акцент в цялостния образ на общината, а детайл от него.

·        Друг носител на позитивни емоции е природата на общината. Подходяща е за практикуване на екотуризъм.

·        Световната практика доказва, че продуктът е най-добрата марка. В този смисъл общината трябва да насочи своето усилие, не към излъчване на образа на марката, а към постоянното й присъствие на националния и световен пазар.

            Важно е създаването на неправителствена организация, която да се занимава със създаване на образа и марката на община Ракитово и същевременно да бъде обединител на всички заинтересовани страни в сферата на туризма на територията на община Ракитово. Нейната цел да бъде популяризирането на община Ракитово не само на националния, а и на международния туристически пазар. Тъй като туризмът се разглежда като традиционно печеливш отрасъл с висок потенциал за развитие, той е определен за приоритетен отрасъл страната на правителствено ниво. На тази база и поради факта, че община Ракитово има много природни и антропогенни туристически обекти може да се заключи, че този сектор на икономиката трябва да има приоритетно значение за развитието на общината. Основните предизвикателства стоящи пред туризма в общината могат да бъдат обобщени в следните групи:

·        подобряване на инфраструктурата (все още в някои части, тя не е подходяща за развитие на туризма – това включва както пътна мрежа, водоснабдяване и канализация, обозначителни табели за туристическите обекти и забележителности, пътни знаци на латиница и т.н.

·        създаване на условия за целогодишен туризъм. Основният поток от туристи е концентриран през летните месеци (курортите по черномор­ското крайбрежие), и отчасти зимните (ски курортите). Подходящ маркетинг на повече туристически продукти и атракции би могъл да удължи туристическия сезон;

·        подобряване качеството на обслужване. Качеството на обслужване все още не е на необходимото ниво, и имиджът на много туристически обекти страда от аномалии като “пла­тени тоалетни и др. В много туристически обекти липсва информация (вкл. менюта, ценоразписи) на английски език, както и персонал, който знае чужд език;

·        определяне на уникалността. Определянето и правилното ко­муникиране на “уникалността”, е сериозно предизвикателство на национално и местно ниво, и е определящо за възможността на общината да привлича туристи (български и чуж­дестранни). Често цитираните природни даде­ности, климат и географско местоположение не представляват сами по себе си уникален туристически продукт (напр. сравнени с условията в други общини от региона). Те трябва да бъдат съчетани и предложени на туристите по подходящ начин. Маркетингът на общинския туристически продукт също не винаги е достатъчно добър;

·        инвентаризация на туристическите продукти. Информация за много туристически обекти, забележителности и атракции е сравнително трудно достъпна, липсва единен списък с такава информация. Рекламни и информацион­ни брошури, карти, справочници липсват (или не са лесно достъпни) за много от обектите.

Финансиране на малките и средни предприемачи в областта на туризма

            Достъпът до банкови кредити и алтернативни из­точници на финансиране често се цитира като ос­новен проблем пред микро и малкия бизнес. Това в особена сила важи за стартиращите предприятия.

Основните изводи могат да бъдат групирани по следния начин:

·        от 2001 г. се отчита подобрен достъп до малки кредити. Макар и специализираните за туризма кредитни линии да са малко на брой (напр. Българо-американски инвестиционен фонд), предприятията от бранша имат достъп на практика до всички кредитни линии за малки и средни предприятия;

·        в сферата на туризма съществуват редица възможности за финансиране по донорски прог­рами /ФАР, ПРООН, ААМР и т.н./, които все още не се използват пълноценно;

·        допълнителното повишаване на кредитната активност на банките би се улеснило от създаване на пазари за активи за обезпечение (земя, сграден фонд);

·        създаване на кредитни регистри (агенции за оценяване на кредитния риск) също допълни­телно би насърчило банките да работят с по­вече “малки” клиенти, тъй като би намалило риска;

·        друга съществена пречка пред развитието на финансирането на малкия бизнес в сферата на туризма, в т.ч. бан­ковото кредитиране, е неефективно работеща­та съдебна система.

            Тежестта на достъпа до финансиране като значима пречка пред развитието на бизнеса в туризма обаче, намалява. Особено при алтернативния туризъм финансирането е относително малък проблем, тъй като по­ради своята специфика, обектите не се нуждаят от значими инвестиции от страна на собствениците. Счита се, че мерките на правителството трябва да бъдат насочени по-скоро към създаване на благоприятни ус­ловия, а не толкова към директно подпомагане на малките предприятия, в т.ч. и в сферата на туризма.

            Консултантски услуги и професионално обучение

            В последните години се наблюдава определено развитие на пазара на консултантски услуги, като той постепенно обхваща и по-малки клиенти. Малките предприятия все по-често осъзнават необходимостта от професионална консултация, както и от професионално обучение, и виждат реалните ползи от тях. Много хотелиери и ресторантьори включват пер­сонала си в различни курсове и обучения – езиково, грижа за клиента (Customer Care) и т.н. Обикнове­но обаче това са курсове, които се организират от различни туристически асоциации и други неправителствени организации, и се предлагат на спонсо­рирана цена. Все още малко работодатели са склонни да заплатят реалната стойност на подобни кур­сове и консултантски услуги. Това се дължи отчас­ти и на високия процент текучество, сезонността на работата, липсата на дългосрочна стратегия за раз­витие на много от малките предприятия в туризма.

            Съществува необходимост от:

·        обучения, насочени към създаване на туристически продукт, и успешното му предлагане на пазара;

·        обучения на персонала с цел повишаване качеството на обслужване;

·        обучение на ръководителите в принципите на стратегическо управление, управление на чо­вешките ресурси, маркетинг и т.н.

           

            Природни туристически ресурси

Резерват “ Мантарица “

Обявен е за резерват със Заповед № 960 от 8.VI. 1968 г. на Министерство на горите и горската промишленост. Целта е да се запазят биотопите на глухара. В Мантарица се срещат и вековни девствени иглолистни гори с дървета над 40 г. Резерватът се намира в Западните Родопи (41 "58' с.ш. и 24 2 и.д.) в землището на гр. Ракитово, като обхваща местностите Петлите, Кайнаците и Мантарица. Разположен е северно от най-високия в тази част на Родопите връх — Голяма Сюткя (2186 т). На северозапад и север се спускат много други била, които очертават водосборните басейни на реките Бежаница, Чукура, Хремчица и Стара река. Най-характерното било в района е Пашино бърдо — вододел между реките Хремчица и Стара река. Билото Харманите е вододел между Стара река и дола Тупавиците. Спуска се на север и през седловината Цигов чарк продължава до стената на язовир „Батак". Друго централно било е Каркария. На юг и запад от него се спускат много къси и стръмни била, очертаващи малки водосбори и долове, които се вливат в Дорковска река или в Ели дере. Характерни са също билата Лома-Талпиците-Компанията, Здравец-Къшлата и Здравец-Стъпката, които започват от м. Стамашови ниви.

С обширните си билни заравнености релефът на резервата е типичен за Западните Родопи.В района има и много карстови форми. По-голямата част от резервата попада в среднопланинскятя подобласт на планинската климатична област. Само най-високите части са във високопланинската климатична подобласт. Средногодишните температури са 8—10 С. Средните януарски температури са отрицателни  -  обикновено под – 2°С, а средните юлски – 14 – 16 С. Годишната сума на валежите е около средната за страната – 550 – 700 mm. Хидрологичната мрежа е гъсто разчленена, често с големи наклони на надлъжните профили и с променлив воден отток. Най-голяма река е Ели дере. Всички останали реки в района са нейни десни притоци. Изключение е долът Тупавиците, който се влива в язовир „Батак" при Цигов чарк. Водите, които текат на север от Пашино бърдо, чрез много долове се събират в Стара река.

Специални проучвания на флората и на фауната в резервата не са правени, поради което не е известен целия видов състав. Най-разпространен е Смърчът (Picea abies), но чистите смърчови гори са малко. Най-често смърчът се придружава от Ела (Abies alba), от Бук (Fagus sylvatica) и от Бял бор (Pinus sylvestris). Почти всички смърчови гори са 100—130-годишни. Пълнотата им е 0,5—0,8. Дърветата са много високи. Средно височината им се движи между 22 и 27 т, но отделни дървета достигат над 40 т. На второ място по разпространение след смърча е елата, което е рядкост за иглолистните гори в нашата страна, защото почти навсякъде тя отстъпва на смърча и на белия бор. Еловите гори са в много добро състояние. Средната възраст на дърветата е от 90 - 100  до 130 – 140 години.  Чисти елови гори почти не се срещат. Преобладават елово буковите и елово-буково-смърчовите. След тях са елово-смърчово-буковите. Понякога елата се придружава и от бял бор, Трепетлика (Populus trmula). На трето място по разпространение в Мантарица са горите, в които преобласава букът. Той също не образува чисти съобщества, а се придружава обикновено от ела или от ела и смърч. Единично или на групи в буковите гори може да се види още бял бор, трепетлика или ива. Буковите гори са много стари (100—150 години).

Поради липса на флористични проучвания не може да се дадат данни за храстовата и тревната растителност. В резервата са разпространени едри бозайници, характерни за нашите гори — благороден елен (Cervus elephas), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scropha) също и мечка (Ursus arctos). Среща се и глухарът (Tetrao urugalis), за който Мантарица предлага отлични условия.

Пещерата Лепеница се намира на левия бряг на р. Лепеница. Разкриват се няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. Спелеолозите намират седем бисера- едни от най- редките природни образования, които са в Природонаучния музей в София. Входът й е висок само един метър, профилът е силно наклонен. Лепеница е дълга 1 525 м. и е на три етажа. Долният е с дължина273 м. и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. Лепеница не е посещавана pреди 1925 год. Първи снимки и картиране прави минния инженер Павел Петров. По- късно Лепеница е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев.

Пещерното дружество в Ракитово е основано на 27 юли 1930 год. Членовете са от учителските среди. дейността е насочена към издирването на пещери в района и пазенето им от рушене, както и популяризирането на Лепеница. С общи усилия се отваря сух вход на пещерата, защото съществуващият е във вода. През 1 932 год. Археологическият музей в София възлага на местното пещерно дружество охраната на всички старини в района. Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9 год., но проектът остава неосъществен.

През 1 963 год. проф. Петър Петров, заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата и се заделя за водоснабдяване на Велинград и поради това днес свободният и организиран достъп до нея е забранен.

Лепеница е в ракитовско землище. Намира се при надморска височина 1000-1300 м. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара. Тя е уникална за България, но не е благоустроена.

Други природни забележителности в общината включват:

·        “Острата скала” - природна забележителност, намираща се на североизток от село Дорково.

·        Палеонтологично находище в с. Дорково е природна забележителност, обявена със заповед 90 от 31 януари 1990 г. на КОПС. Находище на кости (скелети) на бозайници, главно от мастодонти и хипариони, намиращо се в землището на с. Дорково, Ракитовска община.

 

Антропогенни забележителности

            “Часовниковата кула” в гр. Ракитово е архитектурен паметник, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами Ракитово. Кулата е от две части с каменна зидария,  с височина 18.60м., стените са с дебелина 80см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата е на осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960г. Самото изграждане финансират двама ракитовци. Над вратата й е поставена каменна плоча с надпис на арабски език /сега изчезнала/. Разчетения текст гласи: “С добро желание да бъде ръководство на времето за населението, беше започнато построяването на един часовник с много ъгли. Строителят Малик Челеби построй часовника с надеждата да получи най-хубавото място в рая. През 1289г., с божието съгласие, часовниковата кула беше изградена. Изпълни се доброто намерение на дарителите Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син-Хафъз Хюсейн Ефенди”. Годината е по арабския календар. Според летоброенето, възприето в целия свят преизчислена, годината на построяването е 1872г. Сега Часовниковата кула в Ракитово е исторически паметник на културата от национално значение. 

Останките на крепост Цепина се намират на 5 км. северозападно от село Дорково в североизточния край на Чепинската долина. Построена е на висок и скалист връх на надморска височина 1136 м. Върхът е ограден на изток с Метошко дере, на запад – Костин дол, на север Къркарийско дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинският град. И днес тези места носят названията: Грамадите, Селището и др. По останките на разрушените сгради на средновековния град, по името на развалините, населението нарича Калето. През средновековието Цепина е била една от най – известните родопски крепости в Чепинско корито. Това се потвърждава от факта, че тя нееднократно се споменава от византийски хронисти през 12 – 14 век заради ролята, която е играела в борбата между българи и византийци.

Крепостта попада в пределите на българската държава в средата на 9 век. 200 години по – късно е завладяна от Византия, но по времето на Калоян /1197- 1207г./ е върната в български ръце. През втората българска държава тя е стратегическа крепост.

Първото сведение за крепостта Цепина е от 1220 год. Това е една дарствена грамота на Деспот Алексий Слав дадена на манастира  “Св.Богородица” в гр. Мелник. Съхранява си във Ватопедския манастир на Атон. В нея Слав пише, че е имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.

 Според историческите извори Деспот Слав владее Цепина около 12 години. Той е сестрин син на Калоян и братовчед на Борил. След като Борил /  1208- 1218г/ се налага на трона, Слав се отцепва в Родопите и става независим владетел. За известен период Родопите носят неговото име и се наричат Слевиеви гори, както ги отбелязва и Константин Философ, през 1410 год. При срещата си с император Хенрих, Алексий Слав поисква ръката на единствената му дъщеря. Под въздействието на приближените си императорът му я дава като така си осигурява един добре настроен към себе си “див варварин”, довежда я в крепостта, но след три години тя умира. По – късно деспот Слав /получил титлата си от император Хенрих/, взема за жена ромейка – дъщерята на Теодор Комнин, и се преселва ва Мелник. Но и до днес всеки знае, че орловото гнездо на деспот Слав е крепостта Цепина.

При новия възход на българската държава по времето на Иван Асен ІІ /1218-1241г/ Цепина заедно с цялата родопска област е присъединена към българското царство и името на деспот Слав повече не се споменава, освен по – късно в БориловияСинодик”. След Иван Асен ІІ съдбата на Цепина става променлива в борбите с Византия. Тя е ту в български, ту във византийски ръце.

В края на краищата Цепина била отстъпена на византийците съгласно сключения /1256 / Регински мир между Михаил ІІ Асен и император Теодор ІІ Ласкарис. За голямото значение на крепостта може да се съди от посланието на императора, което той изпраща по този повод до всички области на Никейската империя, в което се казва: “Отстъпена беше на моето царство казаната великолепна крепост Цепина, която се намира на върховете на Родопите. Тая знаменита и чутовна крепост, която е обиколена наоколо с твърде укрепени места, много близки до българските области, има своите връзки по – навътре от ония, които са под нея, най – укрепена, и изобщо казано най – недостъпна, същевременно непревземаема…”

Цепина се упоменава за последен път през 1344 год., когато била отстъпена на Иван Александър /1331- 1371г./ заедно с девет крепости за това, че той оказал помощ на византийската императрица Ана Савойска в борбата й срещу претендента за престола Йоан Кантакузин. След няколко месечна обсада през 1372 год. Цепина е превзета от османците, които я разрушават до основи.

Както се вижда Цепина е била политически и административен център в западни Родопи и Чепино през 12 -14 век. Цепина е паметник с изключително значение за нашата история. Днес от крепостта са останали развалини, които са консервирани. Професор Петре Сирку – руски византиолог, е първият ,който прави археологически проучвания още през 1879 год. Откритият от него мраморен релеф с изображенията на апостолите Петър и Павел сега се съхранява в Ермитажа в Ленинград. Разкопки на това място започват през 60-те години. Намерени са останки от тракийско селище. Специалистите откриват тежести от станове, каменни брадви, тежести за риболов, глинени фигурки на животни, идолна пластика, глинени лампи, бронзови предмети, фрагменти от оброчни плочки на Хера, железни предмети и оръдия на труда, върхове на стрели от 13-14 век, бойни топки, земеделски сечива, старобългарски накити. Разкрити са основи на няколко черкви, базилика, некропол, крепостни стени, жилища, водохранилища. В подножието на едноименната крепост се намира хижа Цепина. Архитектурно е добре оформена, на три етажа, има стаи с по две, три и повече легла-общо 30. Електрифицирана е и водоснабдена. В кухнята всеки може да си приготви нещо от продукти, които носи със себе си, а в трапезарията да се нахрани. Добре затоплена, разполага с хол и телевизор. На първия етаж е уредена музейна експозиция, която показва историческото развитие на района и значението на крепостта. В хижата туристите могат да прекарат приятни мигове на отмора. Часовете, които ще прекарате на самата крепост ще ви доставят наслада от красивата родопска природа и ще предизвикат у вас гордо чувство на преклонение пред славното историческо минало но нашия народ! Маршрута към крепостта и хижата е следния - от центъра на село Дорково се тръгва по асфалтовия път на север. Подминава се моста в края на селото и се продължава напред по пътя. След седловината Петела пред туристите се открива котловинка, наречена Метоха. Знае се, че някога е имало малък метох  , обитаван от калугери. В района са открити три надгробни могили. В долния северен край на Метоха се очертава височина с формата на пресечен конус. Тя има стръмни склонове и гъста растителност. На върха и се намира крепостта Цепина. Южно под нея е разположена едноименната хижа. През зимата тук има добри условия за ски-туризъм.

Раннохристиянската църква в местността “Николица”-  гр. Ракитово датира от V-VI век. Съществувала до 17век, когато е разрушена. От 1923г. е издигнат малък параклис “Свети Никола”.

Базиликата е свързана с културата на местното тракийско племе беси, епископска, равна по план на базиликата “Света София” в гр. София. Впечатляваща с големината си, монументалността и представителността на запазените архитектурно-художествени детайли. За запазването и експонирането й от 1994г. се извършват консервационно-реставрационни работи.

Представа за нея можем да получим от размерите на основата и -32,25 м. дължина и 17 м. ширина. Те са разкрити при проведените през1961 и 1962 г. археологически разкопки и проучвания.

През лятото на 1962г. на юг от параклиса е извършен строеж на футболен стадион - това определено повлия отрицателно на базиликата, тъй като при работа с булдозера е вдигнат хумусният пласт и са разбити зидове на жилища и гробове. Пострадали са значително и стените на църквата.

Стените на църквата са изградени почти от речни камъни, различно големи, който се редуват с тухлени пояси. Хоросанът, употребен за свръзка на камъка, е бял със слаб примес на едри парченца тухли.

Тухлените пояси са запазени най-добре в източната половина на северната стена.

Според проучвателите след първичното изграждане на базиликата през V-VI век, през различни периоди е преправяна два пъти. Промените в архитектурния план, строителните материали, архитектурни детайли дават основание да се приеме, че църквата съществува до късното средновековие. Тази хронология се потвърждава и от намерените материали: керамика, монети/Четири сребърни монети от Венецианския вожд Теополу, XIIIв., бронзова монета от никейски владетел, златна монета от Йоан Ватаци, накити и кръстове.

Около църквата и южния кораб на църквата са открити погребения. Намерения инвентар при погребенията датира от XIII-XIV век и XIX век.

Може да се приеме, че част от базиликата е функционирала до помохамеданчването на Чепинското корито през XVII век.

Запазените икони в Ракитово от 16-17в.-“Исус Христос-Дейсис”, “Исус Христос-Спасител”, “Рождество” и “Йоан Предтеча” произхождат от църквата “Свети Никола”.

Археологическият паметник със своята уникалност като архитектура, център на християнска култура, продължителен период на функциониране е ценен източник за историческото развитие на Западните Родопи. Съществуването на едновременно няколко базилики в този район е свидетелство за интензивен живот и многочислено население през ранновизантийския период и Средновековието.

За запазване на християнските традиции сред българското население до днес, приело мюсюлманството през 17в. решаваща е ролята на този храм.

Опасността от турцизиране на родопското население налага опазването, консервацията и експонирането на културно-историческия паметник.

Оригиналността на архитектурното построяване на базиликата, местонахождението й и действащия параклис определят необходимостта от социализирането й.

Природните дадености и среда на град Ракитово го превръщат в туристически и културен център, което дава възможност базиликата да бъде популяризирана в национален и международен план. Поради това се налага базиликата от гр. Ракитово да бъде обявена за археологически паметник от национално значение. 

Историческият музей в гр. Ракитово е разположен в Апостоловата къща и нова сграда към нея. Къщата е построена през 1906 г. В музея има уредени три експозиции – археологическа, етнографска и историческа.

Туристическа база

Туристическата база на територията на общината не е добре развита. Въпреки съществуващият инвеститорски интерес засега легловата база не е достатъчна, което засега налага настаняване на туристите в съседните общини Велинград и Батак.

 

Леглова база към 31.12.2000 г.

 

Административно-териториална единица

Хотели

Легла

Леглоденонощия в експлоатация

Област Пазарджик

23

2 857

973 158

Ракитово

1

47

17 202

 

 

_______________________________________

Източници:

Общински план за развитие 2007-2013г.

Oбщина Ракитово

НСИ; В наблюдението на легловата база се отчитат само средства за подслон с над 30 легла

Велинград - Online

 

 

.