ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ

 

Местната икономика в община Ракитово може да бъде характеризирана като моноструктурна. Поради това тя има ниска адаптивност и може да се окаже силно засегната от процеса на икономическо преструктуриране. Наложителна е висока активност на публичните власти за привличане на инвестиции за развитие на нови икономически дейности, постигане на устойчива заетост и диверсификация на местната икономика.

Според разпоредбите на Закона за регионално развитие (Обн. ДВ. бр.14, 2004 г., изм. ДВ. бр.32, 2005 г., изм. ДВ. бр.88, 2005 г.) община Ракитово е включена в районите за целенасочено въздействие със статут както на изостанал селски, така и на изостанал планински район, което налага предприемането на специални мерки по създаване на благоприятни условия за местно развитие.

Характерните особености, определящи социално-икономическия облик и развитието на община Ракитово са:

·        Натурален характер на стопанството

·        Недостатъчно добро усвояване на местните ресурси за развитие

·        Висок дял на аграрния сектор, поради липса на други алтернативни икономически дейности

·        Разпокъсаност на собствеността на земята,

·        Ниски доходи на населението;

·        Висока безработица.

·        Ниската конкурентоспособност на повечето предприятия в общината;

·        Трудностите при реализацията на произведената продукция.

·        Свиване на пазара на работна ръка в резултат на непълното натоварване на мощностите за производство;

·        Липса на свободен финансов ресурс за кредитиране на икономиката;

·        Недостатъчни външни и вътрешни инвестиции;

·        Неразработен потенциал за развитие на туристическия сектор;

·        Неадекватна нормативна уредба за провеждане на реформата по възстановяване на собствеността върху горите;

·        Инфраструктура и комуникации несъответствуващи на новите условия за развитие.

Местната икономика в община Ракитово се отличава със сериозни структурни проблеми. Броят на работодателите е ограничен, което обуславя недостатъчно предлагане на работни места на пазара на труда. Преодоляването на тези негативни тенденции изисква комплексен подход и ангажиране капацитета на отговорните държавни институции чрез разработване на конкретни програми и мерки.

По размера на произведения брутен вътрешен продукт община Ракитово се нарежда на 218то място сред останалите общини в страната. По брой на населението пък община Ракитово се нарежда на 108мо място. Този факт говори индиректно за значително по-ниската производителност на труда в общината в сравнение със средната за страната. Изхождайки от един от основните принципи на регионалното и местно развитие, изразяващ се в намаляване на регионалните различия, трябва да се отбележи, че е необходимо създаването на предпоставки за стимулирането на икономиката в общината и увеличаване на темпа на нарастване на БВП.

Делът на стопанските сектори в местната икономика, според формирания нетен приход от продажби е както следва:

·        търговия и услуги – 32.3 %

·        селско и горско стопанство – 35.6 %

·        промишленост – 32.1 %

Поради това структурата на местната икономика може да бъде определена като аграрно-обслужващо-промишлена. При по-детайлен анализ на секторната структура на местната икономика става ясно, че водещи са отраслите на дърводобива и дървопреработката, следвани от търговията на дребно и леката промишленост.

 

 

Добивът и преработката на дървесина са структуроопределящи отрасли за икономиката в община Ракитово. По данни на общинска администрация гр. Ракитово дейност в тази област е застъпена в над 110 малки предприятия, с обща численост на персонала надвишаващ 400 човека. Най-голямото дървопреработващо предприятие на територията на общината АД „Блатца” след процеса по приватизация е с функции сведени до минимум. Най-голямото предприятие за производство на мебели в община Ракитово е ТПК „Мантарица”.

Фабриката за хмелов гранулат, съществуваща на територията на общината е единствена на Балканите. Други представители на леката промишленост в общината са цехът за производство на перилни препарати, двата килимарски цеха¸ цехове за шивашки услуги, цехът за производство на тухли, и текстилна фирма “Новотекс-Р-АД”.

Друг важен отрасъл в местната икономика на общината е строителството. Водещи фирми с основна дейност строителство и строително-монтажни дейности са ЕООД “Цигов Чарк”, гр. Ракитово и ЕООД “Пивохмелстрой”.

Засега не се наблюдават активни стопански субекти в областта на туризма, въпреки наличието на значителни природни и антропогенни туристически ресурси в общината. Пречка за развитието на туризма в общината представляват влошеното качество на инфраструктурата в общината и нерешените проблеми с границите на землищата със съседната община Батак, в района на западния бряг на яз. Батак. Трябва да се отбележи, че за разлика от повечето малки общини в страната общинската администрация в Ракитово е особено активна в популяризиране на даденостите на територията, особено в интернет.

Търговията в общината формира значителен дял, както по отношение на заетите лица, така и по формирания оборот (нетни приходи от продажби). Това се дължи на малкия брой функциониращи на територията на общината стопански субекти и на липсата на диверсификация на местната икономика.

Индиректен измерител на икономическото състояние на общината е информацията за брой на наетите лица, нетните приходи от продажби и дълготрайните материални активи на предприятията в нефинансовия сектор. Основният методологичен недостатък на горепосочените статистически показатели се изразява в разликата между местонамирането на дейността и месторегистрацията на стопанските субекти, което може да доведе до изкривяване на информацията в териториален разрез. За преодоляването на този сериозен недостатък информацията за функциониращите на територията на общината стопански субекти бе калибрирана с помощта на местните партньори, и посредством проведеното анкетно проучване. През 2005 г. броят на регистрираните на територията на общината предприятия, които са активни за отчетния период е 323, като едва 15 от тях са новосъздадени. През 2005 г. предприятията регистрирани на територията на общината са генерирали оборотни средства в размер на 31 893 хил. лв., а в местната икономика по данни на националната статистика за регистрирани на територията на общината фирми са наети едва 2027 д.

В динамика се наблюдава незначително увеличаване на нетните приходи от продажби, но темпът на нарастване не е достатъчно висок и не може да се говори за догонващо развитие и изравняване със средните нива за страната.

Друг важен показател характеризиращ състоянието на местната икономика е отношението между нетните приходи от продажби на местните фирми и броят на населението (хил. лева/човек). По този показател общината също значително изостава от средната стойност за страната (14,43 хил. лв., 2005 г.), като за същата година стойността на показателя е 2.04. В динамика се наблюдават незначителни пикове и спадове в стойностите на показателя, без това да води до промяна в икономическата среда в общината.

 

 

Териториалната структура на икономиката в общината се отличава с висока концентрация на стопански субекти в общинския център – гр. Ракитово. Около 73 % от фирмите на територията на общината са с регистрация в гр. Ракитово. Друг важен аспект на местната икономика се изразява в изключително активните връзки със съседната община Велинград, към която е насочен значителен поток от ежедневни трудови пътувания. Значителна част от инвестициите са също така общи за двете общини.

Заплатите в община Ракитово също отстъпват от тези за страната, като през 2004 г. средната годишна работна заплата в общината е 2 256 лв. (3 509 лв. за страната). Неблагоприятен е фактът, че за изследвания четиригодишен период (2001 – 2004 г.) средната годишна работна заплата е нараснала с едва 163 лв.

Повишаването на конкурентоспособността на местната икономика, стопанските сектори и отделните бизнес единици са предпоставка за постигане на икономически растеж и води до повишаване на доходите и подобряване на жизнения стандарт на местната общност в Ракитово. Конкурентоспособност на общината има първостепенно значение за преодоляване на конкурентния натиск в Европейския съюз. От друга страна тя отразява потенциала за постигане на висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи.

През последните години намалява значението на конкурентните предимства от по-нисък порядък – евтина работна ръка, относително евтина електроенергия, наличие на суровини и материали. Все по-по голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг – способността да се развиват високотехнологични производства, да се произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Един от основните проблеми на икономиката в периода на преход е свързан с ниското технологично равнище на функциониращите стопански субекти. Проблемът за иновационната активност на родните компании е актуален преди всичко поради това, че е необходимо средство за оцеляването и развитието на предприятията както от частния, така и от държавния сектор. Заедно с това тя е и необходимото условие за превръщането им в конкурентноспособни пазарни структури. Това важи в още по-голяма сила за предприятия развиващи бизнес на територията на сравнително малки общини, каквато е Ракитово.

Трябва да се отбележи факта, че качеството на физическите активи кореспондира с извършените разходи за закупуване на дълготрайни материални активи и инвестиционната активност на стопанските субекти. Разходите за придобиване на ДМА включват всички извършени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство и закупуване. Трябва да се търсят възможности за стимулиране на увеличаване на обема на разходите за ДМА на стопанските субекти функциониращи на територията на община Ракитово.

Сериозна бариера за местното икономическо развитие в община Ракитово е свързана с ниска производителност на труда и много евтината работна ръка. Поради тези причини предприемачите не са мотивирани да проявяват иновационна активност и да внедряват нови технологични решения.

Липсата на частни финансови средства за изследователска и развойна дейност, недостатъчния иновационен капацитет на бизнеса и ниската степен на използване на информационните и комуникационните технологии, както и отсъствието на целенасочена фирмена политика за развитие на човешките ресурси очертават негативните тенденции в развитието на икономиката на община Ракитово. Поради това се изискват адекватни мерки, ангажиращи всички ключови организации, особено представителите на държавата в лицето на местната администрация.

Друг важен аспект, който трябва да бъде отчетен при подпомагане на местното икономическо развитие в община Ракитово е свързан с организациите в подкрепа на бизнеса и предприемачеството. Те представляват ключов ресурс за повишаване на икономическата активност, мениджърската култура на предприемачите и конкурентоспособността на бизнес единиците в местната икономика.

Основните проблеми за развитие на предприемачеството могат да бъдат обобщени като недостатъчна мениджърска култура, незначителни или липсващи познания в областта на маркетинга, затруднения при достъп до кредитно финансиране, липса на информация и подкрепа в осъществяването на експортни операции и др.

Засилване на сътрудничеството между местните, регионалните власти, сдруженията и организациите в подкрепа на предприемачеството и бизнеса в дългосрочен план следва да провокира повишена икономическа активност.

Стагнацията от характерна за периода на прехода е до голяма степен преодоляна и през изминалите няколко години се утвърждава положителна тенденция на нарастващ обем на чуждестранните инвестиции. По принцип чуждите инвестиции се използват за сигнален индикатор по отношение на сравнителните и конкурентни предимства на една регионална политика. Общия кумулативен ефект от състоянието на местната бизнес среда, социално-икономически условия, базисна инфраструктура и качество на човешки ресурси определят степента на инвестиционна привлекателност на една територия. В този смисъл община Ракитово изостава от показателя за преки чуждестранни инвестиции от сродни по територия и население общини в България.

Характеристика на селското стопанство в община Ракитово

Въпреки подпомагането на земеделието на Р България, чрез фондовете на ЕС, то остава високо рискова икономическа дейност. Това в съчетание с ниската рентабилност, дължаща се отчасти на преобладаващо малкия размер на стопанствата, не стимулира устойчивото развитие на този вид дейност. Пазарната сила на стопанствато от община Ракитово за вбъдеще ще зависи от преодоляване на проблема с нежеланието за коопериране. Обединени в организации на производители, тези стопанства могат да намерят по-добри пазари за реализация на произвежданата от тях продукция, поради факта, че конкуренцията на вътрешния пазар на земеделски продукти нараства. Земеделските стопани на територията на общината не трябва да пренебрегват и факта, че биологичното производство е залегнало като приоритет в Програмата на правителството на Република България, но преходът от конвенционално към биологично производство е свързан със значителни инвестиции. Поради тази причина те трябва да се насочат към програмите на ЕС подпомагащи този вид земеделие.

Преброяването на земеделските стопанства в България, проведено през 2003 г., е първото наблюдение, което дава пълна информация за структурата на земеделските стопанства. На базата на това наблюдение е и направеният по-долу анализ на земеделието в община Ракитово.

Земеделско стопанство по смисъла на селскостопанската статистика е всяка икономическа единица, отговаряща едновременно на три условия – произвежда земеделски продукти, достига или надвишава определен размер (площ, брой животни, продукция) и е подчинена на текущо и независимо управление. На територията на община Ракитово те са 1616 на брой и представляват 4.9 % от броя им в областта. Използвана земеделска земя (ИЗП) е част от общата площ на стопанството и включва – обработваемата земя, семейните градини, трайните насаждения (лозя, овощни насаждения, ягодоплодни, разсадници) и постоянно затревени площи. Тя обхваща 9127 декара и представлява 2 %, от същата за областта.

 

Земеделски стопанства и тяхната използвана земеделска земя (ИЗП), 2003г.

 

Административно-териториална единица

Стопанства

ИЗП

 

брой

%

Брой

%

Област Пазарджик

33189

100

461983.2

100

Община Ракитово

1616

4.9

9127

2

Източник: МЗГ, 2005г. - „Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”

 

Най-голям е броя на стопанствата в гр. Ракитово – 41 % от тези в общината. На второ място по този показател се нарежда гр. Костандово – 31 % и на трето с. Дорково – 28 %. С най-голям дял ИЗП на територията на общината е гр. Ракитово – 56 %, следват - гр Костандово – 29 % и с. Дорково – 15%.

 

Земеделски стопанства и тяхната използвана земеделска земя (ИЗП) в община Ракитово, 2003г.

 

Административно-териториална единица

Стопанства

ИЗП

 

Брой

%

Брой

%

Община Ракитово

1616

100

9127

100

С.Дорково

449

28

1748.0

15

Гр.Костандово

501

31

3455.7

29

Гр.Ракитово

666

41

6839.2

56

Източник: МЗГ, 2005г. - „Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”

 

Площите на зърнените култури (зърнено-житни и зърнено-бобови, изключват се, културите, прибирани на зелено или за сено и се отнасят към „Други фуражни култури”) отглеждани на територията на общината представляват 0.35 % от тези в областта. Площите засети с техническите култури представляват 3.2 % от засетите със същите култури в областта. В тази категория при преброяването са включени: захарно цвекло (предназначено за производство на захар или на дестилат), тютюн (без този за семепроизводство), хмел (заедно с неплододаващите хмелни насаждения), тикви за семки (за производство на масло), слънчоглед (за производство на растителни места и семепроизводство), рапица, соя ( за зърно и семепроизводство), фъстъци, маслодаен лен, сусам, рицин, синап, памук (без този за семепроизводство), лен-влакнодаен (за производството на цигарена хартия), коноп (без този за семепроизводство), юта, сизал, маслодайна роза, лавандула, мента, валериана, кориандър, ким, медицински мак, резене, анасон, беладона, лайка, бял трън, блатно кокиче, червено цвекло за производството на багрила, цикория за кафе, сорго за метли, ръж за производството на плетени изделия и др. Фуражните култури към които се включват култури предназначени за храна на животни не са били отглеждани на територията на общината. Към тази рубрика се включват – фуражно (кръмно) цвекло, фуражно зеле, фуражни моркови, фуражни тикви, фуражна ряпа, гулия, царевица за силаж и зелен фураж, изкуствени ливади-бобови, изкуствени ливади-житни, фуражна ръж, фуражно сорго, фуражна бакла, фий, фуражен грах, слънчоглед, репко. Площите засадени с ягоди, пресни зеленчуци (вкл. картофи) и цветя представляват 2.6 % от тези в областта. Към тях се включени: картофи ( заедно с тези за семе), ягоди, полски пресни зеленчуци (които се отглеждат при полски условия и влизат в сеитбооборот с други земеделски култури, различни от зеленчуци, включват се и тези които се отглеждат под ниски стъклени или полиетиленови покрития, и се изключват полските пресни зеленчуци, отглеждани като втора култура), градински пресни зеленчуци (отглеждат се в специализирани зеленчукови градини и влизат в сеитбооборот само с други зеленчукови култури, включват се и тези които се отглеждат под ниски стъклени или полиетиленови покрития), пресни зеленчуци – отглеждани под високи оранжерии, цветя отглеждани на открити площи и оранжерийни цветя (без площите за семепроизводство). Няма информация за площта на семейните градини в общината. Те представляват площ, върху която се отглеждат много на брой и различни по вид зеленчуци и овощни видове, като площта на всеки отделен вид е много малка и не може да се отнесе в кода на съответната култура (изключват се фуражните култури). Постоянно затревени площи са тези площи, които се използват извън схемата за сеитбооборот – косят се или се изпасват от животните. Включват се естествените ливади и нископродуктивните затревени площи на стопанството. Постоянно затревените площи могат да бъдат естествено затревени или да са засети преди повече от 5 години с житни или бобови многогодишни треви. Те представляват 16.8 % от тези за областта. От тях се изключват общинските мери и пасища, затревените площи край пътищата, които се изпасват от животните. Овощни видове и други трайни насаждения без лозя намиращи се на територията на община Ракитово, представляват 0.1 % от тези в областта. Няма информация за площта на отглежданите лозя на територията на общината.

 

Брой стопанства и площи по категория използвана земеделска площ, 2003г

 

Категории

Област Пазарджик

Община Ракитово

Стопанства (брой)

Площ

(дка)

Стопанства (брой)

Площ

(дка)

ИЗП

32433

461983.2

1612

9127.4

Обработваема земя

26671

366437.8

1385

2983.1

Зърнени култури

15076

233239.4

926

823.5

Технически култури

2098

33448.1

5

1061.2

Фуражни култури

4709

12789.6

8

-

Ягоди, пресни зеленчуци

(вкл. Картофи) и цветя

17828

40970.1

1343

1071.5

Други

1306

45990.6

6

-

Семейни градини

18910

6418.0

589

-

Постоянно затревени площи

12714

35064.7

1541

5876.1

Овощни видови и други трайни насаждения без лозя

2876

14278.2

7

139.5

Лозя

8381

39784.5

2

-

Източник: МЗГ, 2005г. - „Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”

 

Обработваемата земя на територията на общината представлява - 32.7 % от използваната земеделска площ. Зърнените култури заемат по площ - 9 %, постоянно затревените площи – 64.4 %, техническите култури - 11.6 %, ягоди, пресни зеленчуци (вкл. картофи) и цветя – 11.7 %, овощните видове и други трайни насаждения – 1.5 %.

 

Площи по категория използвана земеделска площ в %, 2003г.

 

Категории

Община Ракитово

Площ

(дка)

%

ИЗП

9127.4

100

Обработваема земя

2983.1

32.7

Зърнени култури

823.5

9

Технически култури

1061.2

11.6

Фуражни култури

-

-

Ягоди, пресни зеленчуци

(вкл. картофи) и цветя

1071.5

11.7

Други

-

-

Семейни градини

-

-

Постоянно затревени площи

5876.1

64.4

Овощни видови и други трайни насаждения без лозя

139.5

1.5

Лозя

-

-

Източник: МЗГ, 2005г. - „Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”

 

Според източникът („Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”) на базата на който се разработва анализът на земеделието в община Ракитово, животните включени в изследването са тези които се намират на територията на стопанството в деня на анкетата, в т.ч. отглежданите на пансион животни, но без дадените за отглеждане на друго място. От анкетата се изключват:

·        животни в движение (например женски животни, които са дадени в друго стопанство за заплождане, или мъжки животни дадени в друго стопанство за естествено покриване на женските животни

·        животни на паша в рамките на други стопанства

Съответно в анкетата са включени:

·        животни, взети на пансионно отглеждане в анкетираното стопанство, но собственост на други стопанства

·        животни, чиято продукция е предназначена, за лична консумация в стопанството

·        животни, които се отглеждат в рамките на стопанството, макар да принадлежат на друго (неземеделско) предприятие (например фуражен завод или кланица)

·        животните, намиращи се в момента на анкетирането на паша в пасищата извън територията на стопанството

По време на преброяването на територията на община Ракитово се отглеждат 6.83 % от говедата и биволите на територията на област Пазарджик. Млечните крави (крави, които поради своята порода или специфични качества се отглеждат изключително или принципно за производство на мляко за човешка консумация или за преработка в млечни продукти. В деня на анкетата кравите могат да са в лактация или да са в сухостоен период. Включват се и бракуваните млечни крави, т.е. след приключване на лактацията и допълнително угояване ще бъдат предадени за кране) представляват 7.3 % от тези в областта. По отношение на категорията «овце – общи» в която се включват овце-майки и дзвизки за разплод, женски агнета за разплод под 1 година и кочове (вкл. млади, угоени или неугоени агнета за кране или за продажба), община Ракитово има 5.1 % от същата за областта. 5.1 % са овце-майки и дзвизки за разплод. Тук се включват всички женски животни, които са раждали поне веднъж, както и всички млади женски овце над една година, предназначени за разплод, както и бракуваните овце майки, които ще бъдат предадени за клане. Козите-общо представляват 3.8 % от отглежданите в областта и включват кози-майки и козички за разплод над 1 година, женски ярета за разплод под 1 година и пръчове, ярета за угояване и други. От своя страна кози-майки и козички за разплод над 1 година, които включват всички женски животни, които са раждали поне веднъж, както и всички млади женски козички над една година, предназначени за разплод, както и бракуваните кози майки, които ще бъдат предадени за клане представляват 3.7 % от отглежданите в областта. Делът на свине-общо е 0.8 % от отглежданите в областта. Към тази категория са включени: свине-майки и свине, заплодени за първи път, женски свине за разплод над 50 килограма, прасенца до 20 килограма, нерези, включително млади и млади свине (мъжки и женски) от 20 до 50 килограма, без значение бъдещата им реализация (за угояване или за разплод), всички свине за угояване – мъжки, женски или кастрирани, с тегло над 50 килограма и други налични животни. От друга страна делът на свине-майки и свине е 0.5 %, заплодени за първи път, в които се включват всички женски разплодни животни, които вече са раждали поне веднъж или към деня на анкетата са заплодени, но още не са раждали. На територията на общината се отглеждат и 7.4 % от еднокопитните в областта. В тази категория са включени всички видове коне, понита, магарета, мулета и катъри, които в деня на анкетата се намират в стопанствата, независимо от породата и предназначението им (за разплод, за работа, за езда, за клане). Делът на отглежданите на територията на общината птици – общо е 1.1 %. Към тях се включват: кокошки носачки и петли, ярки, пилета за угояване, пуйки, патици, гъски, щрауси, гълъби, пъдпъдъци, фазани, токачки и др. и се изключват пиленцата, които са в люпилните, и които ще се продават като еднодневни. Към категорията «кокошки носачки, петли и ярки които представляват 1.6 % от отглежданите в областта се включват всички кокошки, които вече носят яйца, предназначени за човешка консумация, за разплод, за индустриална употреба и т.н., всички мъжки разплодни птици в стопанството, изведените ог производство кокошки, както и младите женски птици, предназначени носене на яйца, но които още не са започнали да снасят. Зайци-общо намиращи се в стопанствата разположети на територията на общината и включващи зайкини, мъжки зайци за разплод, зайчета за угояване, млади зайкини, заплодени за първи път и млади женски зайци, които са предназначени за разплод, представляват 1.7 % от отглежданите на територията на областта. Съответно зайкините (разплодни женски животни, които вече са раждали) представляват 1.9 % от тези в областта. Продуктивните пчелни семейства представляват 1.7 % от същите ситуирани на територията на областта.

 

Брой стопанства и брой животни *, 2003г

 

Животни

Област Пазарджик

Община Ракитово

Стопанства (брой)

Животни

Стопанства (брой)

Животни

Общо говеда и биволи

7991

19564

813

1337

Млечни крави

7397

11172

761

817

Овце-общо

7369

50407

266

2565

Овце-майки и дзвизки за разплод

7222

43603

264

2220

Кози-общо

11928

33515

444

1263

Кози-майки и козички за разплод над 1 год.

11731

29771

444

1110

Свине-общо

12407

40315

287

335

Свине-майки и свине, заплодени за първи път

664

3682

9

18

Еднокопитни-общо

8272

9040

575

668

Птици-общо

18841

417218

653

4770

Кокошки носачки, петли и арки

18005

247963

632

4026

Зайци-общо

2174

19416

41

329

Зайкини

1988

9025

39

172

Продуктивни пчелни семейства

630

6822

11

119

Източник: МЗГ, 2005г. - „Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”

* С изключение на пчелите, които са в брой пчелни семейства

 

Брой животни в % *, 2003г

 

Животни

Област Пазарджик

Община Ракитово

Животни

%

Животни

%

Общо говеда и биволи

19564

100

1337

6.83

Млечни крави

11172

100

817

7.3

Овце-общо

50407

100

2565

5.1

Овце-майки и дзвизки за разплод

43603

100

2220

5.1

Кози-общо

33515

100

1263

3.8

Кози-майки и козички за разплод над 1 год.

29771

100

1110

3.7

Свине-общо

40315

100

335

0.8

Свине-майки и свине, заплодени за първи път

3682

100

18

0.5

Еднокопитни-общо

9040

100

668

7.4

Птици-общо

417218

100

4770

1.1

Кокошки носачки, петли и арки

247963

100

4026

1.6

Зайци-общо

19416

100

329

1.7

Зайкини

9025

100

172

1.9

Продуктивни пчелни семейства

6822

100

119

1.7

Източник: МЗГ, 2005г. - „Резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2003г.”

* С изключение на пчелите, които са в брой пчелни семейства

 

Като един от основните проблеми на земеделието в общината, характерен и за цялата страна е възрастовата структура на земеделските стопани. Малка част от тях са на възраст под 35, като по-голямата част са на възраст над 55 години, а Правителството на РБългария залага в своята визия за развитие на земеделието в страната, то да се развива от млади фермери с необходимата квалификация. Друг проблем е ниското образователно и квалификационно равнище и недостатъчни икономически знания и управленски умения на земеделските производители. По-голямата част от стопаните не са преминали през обучение. От особенно важно значение е преминаването през квалификационен или преквалификационен курс по биологично земеделие. Това се налага от факта, че биологичното производство е залегнало като приоритет в Програмата на правителството на Република България. За него ще бъдат отпускани средства в големи размери, тъй като чрез него може да се постигне опазване на природните ресурси и методите които се използват при използавнето му, щадят околната среда. Целта е постигане на еколого-съобразно и пълноценно стопанисване на природните ресурси в съответствие с принципите на устойчивост. Също така в съответствие с Европейския план за развитие на биологичното производство България инициира разработване на Стратегия и Национален план за действие за развитие на биологичното земеделие, утвърдени в края на 2005 г. Важното за земеделските производители от общината са заложените стратегически цели. Към тях спадат развитието на вътрешния пазар на биологични продукти и факта, че 8% от използваната земеделска земя ще се управлява по методите на биологичното производство към 2013 г. Това означава допълнителни и приоритетни инвестиции в този тип земеделие. Те ще бъдат подкрепени с научни изследвания в областта на биологичното земеделие, ориентирани към практиката, създаване на система за образование, обучение и консултантска дейност в областта на биологичното земеделие. Също така предстои да се създаде ефективна система за контрол и сертификация на биологичните продукти, което ще позволи на земеделските производители от общината да изнасят своята продукция в страните от ЕС.

Ниското равнище на специализация на стопанствата е сериозен структурен проблем за земеделието в общината. То води до ниска ефективност, слабо равнище на прилагане на нови технологии и ниска конкурентноспособност. Разпокъсаността на земята, създала се след приключване на процеса по възстановяването на собствеността, създава пречки за развитието на модерно и ефективно земеделие. Повишаването конкурентоспособността на земеделието в общината налага мерки за нейното окрупняване. Не трябва да се пренебрегва факта, че правителството ще насърчава земеделски стопанства и техни сдружения, които затварят производствения цикъл и които произвеждайки качествени храни готови за консумация, и добавяйки стойност към първичния земеделски продукт, стават по-рентабилни. В тази връзка друг важен момент за развитието на земеделието на общината е експортната листа на български износ за страните от ЕС. Производителите на земеделска продукция трябва да имат предвид, че водещо място в нея заемат тютюните тип „Ориенталски”, агнетата, семената от черен и шарен слънчоглед, гъшият черен дроб и медът. От друга страна, по отношение на задоволяване на секторите в ХВП със суровини са недостатъчни произвежданите в страната плодове и винено грозде. Развитието и модернизирането на подобни производства ще повиши конкурентноспособността на земеделието в общината.

_______________________________________

Според регистрацията на фирмите по Националната класификация на икономическите дейности (НКИД).